Опасната красота на дърволазите

Вървейки из тропическата гора на Латинска Америка много неща могат да предизвикат интереса ни. Едно от тях обаче, въпреки малките си размери веднага привлича вниманието ни, откроявайки се на фона на листата.
Запознайте се с ‘бижутата’ на тропичеките гори – жабите дърволази. Въпреки размера от едва няколко сантиметра, красотата им е неоспорима и видима за всеки.Ярките цветове на тези живи скъпоценни камъни могат да ви запленят още щом ги зърнете. Оцветени в червено, синьо, жълто, зелено те изглеждат като произведения на изкуството , а не на природата. Когато зърнете един от тези симпатяги на някое листо, изглежда все едно човешка ръка го е поставила там. Обикновено дребните животинки се опитват да се слеят със заобикалящите ги цветове, за да не станат храна неприятелите си, но не и тези тези жаби. Защо ?

Отговорът е само един – цветовете им крещят: “Внимание, отрова!”

Dendrobates pumilio

Отровните им жлези изпускат един от най-силните токсини в животинското царство – батрахотоксин (от страгогръцки: батрахо – жаба и токсин – отрова). Когато яркото земноводно се почувства застрашенао или бъде захапано от хищник то инстинктивно испуска върху кожата си своята защита. Горчивия, парлив вкус и специфичната му миризма предизвикват повръщане и са причината жабата да бъде изплюта от нападателя.

Интересното е, че тези жаби не произвеждат сами отровата си. Те извличат компонентите от отровните насекоми с които се хранят. Така вместо да убият жабата, тези компоненти биват съхранени и при нужда секретирани през жлезите в кожата за да се превърнат в смъртоносна защита от техните неприятели.

Не всички дърволази са еднакво отровни. Тъй като се срещат в обширни части от Централна и Южна Америка , различните видове се хранят с различни отровни насекоми в зависимост от района който обитават. Това определя и силата на токсина който се секретира от самата жаба.

Phyllobates terribilis

Местните индианци от древни времена познават отровата на дърволазите. Те я използват за лов, битки с други племена или защита от европейските нашественици.
Хората от племето Embera Choco, обитаващо тропическите гори на Колумбия, дълго време използват отровата на Севеноколумбийския златен дърволаз (Phyllobates terribilis), за която се счита, че е най-силната. Те мажат стрелите които издухват през тръби с нея и по този начин ловуват дребни животни като маймуни, птици и други. Този ефективен метод на лов се практикува от векове и е част от древните традиции на местните хора. Отровата може да убие човек , стига да е погълната през устата или да попадне в кръвта през рана на кожата. За тази ярко жълта жаба се смята, че произвежда отрова достатъчна да убие сто човека. Този факт я прави едно от най-отровните създания на света.

Смъртоносната течност отделяна от тези малки и красиви животни предизвиква интерес и в научните среди и е предмет на задълбочени изследвания.

Dendrobates auratus

Има например няколко вида змии в Южна Америка, които ядат тези жаби без да това да има се отразява. Следователно, идва въпросът как някои животни могат да бъдат устойчиви на отровата. Също така, силния токсин дава възможност на учените да проучват как нервните импулси се предават в животинските организми, а защо не и в човешки такива. Известно е, че действието на отровата не блокира веднага нервната система, а първо прави контракциите на сърдечния мускул по-силни. Изследователите твърдят, че токсина отделян от Dendrobates auratus може да бъде използван като сърдечен стимулатор след сърдечен удар. Отровата на тези жаби съдържа над 300 алкалоидни компонента – химикали, които са подобни на кокаин и морфин и могат да бъдат използвани за медицински цели. Някои лекарства, произведени на базата на токсина вече се използват като упойки в хирургията.

Dendrobates pumilio

Отровните дърволази обитават долния слой на тропическите гори, но когато се размножават предпочитат да го правят високо в короните на дърветата. Там те снасят няколко яйца върху листата на растенията. Когато яйцата се превърнат в попови лъжички е време да им бъде намерено по-комфортно жилище. Родителите пренасят на гърба си всяка лъжичка по отделно в неин собствен басейн. Заради непрестанните валежи, бромелиевите растения захванати по клоните на дърветата задържат вода в листата си. Именно там ще бъдат подслонени ларвите. За да осигурят оцеляване на потомството тези жаби са развили удивителната способност да снасят неоплодени яйца при вече развита попова лъжичка, за да и осигурят храна. Благодарение на тази грижовност на родителите зъбчетата и клюновете , които ларвите имат и използват за улавяне на плячка са закърнели или въобще липсват.

Ако имате късмета да се разхождате из тропическите гори на Централна и Южна Америка и видите някоя от тези жаби дърволази овладейте повика да я хванете в ръка за да и се любувате. Въпреки, че приличат на порцеланови фигурки, някои видове могат да бъдат много опасни. Как да разберете дали дадена жаба е смъртоносно опасна ? Единствения сигурен начин е да избягвате да пипате която и да е от тях.

Източник:zoo-info.org