Огнения Лъв

Част 1-Бягство от Човешкото измерение
Преди години,живеели една зла мащеха/царица и дъщеря й Мария...Мария,била на 13 когато баща й,кралят на Афония умрял от отрова в питието му.Мария винаги била весела, но след смърта на баща си станала мълчалива и тъжна...
-Мария!-извикал нечий глас,една сутрин докато Мария се обличала.
-А? Кой беше?-извикала тя- Кой,беше?
-Аз!-отново се чул гласът.
Мария и съществото млъкнали...Мария се замислила и пък попитала:
-Кой аз?
-Оооо,я не ми играй игрички а погледни през прозорецът!-изръмжало то.
Мария,си направила "Катинарче" на устата и се доближила до прозореца...И що да види!Един сиво-чер вълк.
-Време е...-каза той.
-Време за какво?
-По пътя ще ти разказам.
Мария не каза нищо, а излезе от стаята си и хукна по стълбите надолу. "Какво правиш?" веднага се обади един строг женски глас. Мария се обърна бавно. И кого видя? Видя нейната мащеха!
-Ами..Ъм...Излизам навън за малко...-каза Мария.
Мащехата се замисли.
-Добре, но се върни след 20 минути.
Мария хукна,без да каже "Благодаря."Излезе през вратата и там видя полу-заспалия вълк да я чака.
-Хайде!Мащехата ме пусна!-каза Мария задъхана.
-Хм-м-м-м,откога те чакам...Но хайде!
Мария разбра намекът и скочи на гърбът на вълкът...По средата на гората,вече изморени,паднаха на земята...На другия ден се събудиха,доста изморени,или така се чувстваха...Мария извади ядене,от чантата която беше взела и подаде малко парчета месо на вълкът.
-А...Искам да те питам...Как е името ти?-попита Мария.
-Ами...Екперала.Накратко Експи или Екси.
-Ааа,мислех че си момче!-засмя се Мария.-А...Откъде си?
-От там, където отиваме!-ухили се Експерала.
-Ама...-каза Мария, но не успя да довърши, защото извдеднъж Експерала и тя изчезнаха...Започнаха да падат,и падат...Изведнъж паднаха на твърда земя!
-Ауч!Боли!
-Свиквай!-ухили се Екперала.
Двете,се засмяха,но не знаеха,че едно синьо зло око ги гледа...

-----------------------------------

Част 2-Нов Гост

Нощта ги настигна отново...Мария запали огън.Извади отново нещо за ядене,но този път не им беше да изядат цялата храна...
-Ъм...Екперала,ние какво ще правим тук?-Попита Мария докато търсеше с какво да си измие ръцете.
-Ами...Като си легнем ще ти кажа...-каза Екперала и една голяма сълза падна от вълчото лице.
-Добре.-Мария я погледна през рамо,и отиде до реката да вземе в една кофа,чиста вода.Мария си затаника някаква песен и не чу приближаващата опасност...Тъкмо наливаше свършваше песента а вече беше напълнила кофата,стана и видя еднин...тигър готов за скок!Тя не успя да извика,защото той скочи отгоре й.
-Ха!-каза тигърът и премести лапата си от устата й.-Лесна плячка!
Мария пое дълбоко въздух и...извика.
-ААААА!Помощ...!Екперала,помо-о-о-ощ!
Екперала,може би от любопитство,бъркаше в чантата й да види какво има вътре...В този миг чу викът на Мария,остави чантата и хукна към реката...Експерала скочи върху тигърът,с чисто белите си зъби.Тъкмо се канеше да захапе лявате му лапа,и видя цветините раета.Тя скочи като опарена,на камъните.
-А...Помислих,че си от слугите...-Екперала се усмихна радостно,но усмивката й беше пълна с умраза и гняв.-Защо я нападаш?
-Ами,какво искаш?-тигърът си изчисти гърбът,и добави грубо-Ако гладуваш,цяла седмица и ти щеше да направиш така...!
Настъпи мълчание.Мария,се оббади:
-Ама,какво става?Кой си ти???
-Извинявай,че не се представих...Аз съм Луренст,служа на Год Биг Катс.-Той надигна главата си-Естествено,ако не става дума за храна...
Мария отръпна Екперала и направи знак на тигърът да изчака.
-Ами,ако го вземем да ни помогне в това което ще правим?
-Моля???Да не си полудяла?Няма да го взема с нас!Той е...той е...-запротестира Експерала.
Мария рязко се обърна към тигърът.
-Решено е!Идваш с нас!-Тя се ухили,а тигърът и се ухили също.
Експерала погледна нагоре и тръгна към малкият им "лагер".Мария погледна тигърът и припна напред...
-И така-а-а-а...Експи,обясни ми защо и какво ще правим в този свят.-каза Мария.

---------------------------------

Част lll-Историята на Фавла

Екперала въздъхна и започна...
-Фавла преди беше оправлявана от царят Шоус,а тук това означава Мир.Той беше снежен леопард.На вратът си носеше златно колие в което имаше вълшебен диамант.
Беше прекрасен крал,също така и войн,но на една от битките му изчезна.Никой не знае къде отиде,само се смята , че е отишъл на север във Улер-Земята на Студът...Тогава тайно на тронът се качи един лъв на име Хиес.Никой не знаеше откъде се е взел,и това до ден днешен остава загадка...Така и така,Хиес ни излига всички,че той е крал...Никой не подозираше какви са намеренията му.Сега е пуснал млади бели лъвове за шпиони,който да премахнат всички който търсят Шоус.И така си спечели и прякорът "Огнения Лъв".А защо ли?Защото той е специален лъв.Може да бъде целият в пламъци когато се ядоса,без нищо да му стане...И така ние имам за задача,първо да намерим Шоус,а после-да победим Хиес...-Експерала приключи и в далечината се разнесе страховит рев.Луренст се огледа и си легна за да чака нещо за ядене.
-Екпи,значи казваш,че ще се борим срещу големи котки?-каза Мария,сякаш беше ударена от гръм.
-Еее,не само големи котки...-Екерала се усмихна.-Е-ем,храна моля.

-Оооо,забравих!Ей сега!-Мария затърси раницата си,извади от нея някакво печено пиле,подаде го на Луренст и даде малко месо на Експерала...

----------------------------------

Част 4-Враг за добро

Луренст си изяде месото,но явно не му стигна и стана.
-Аз отивам да полувувам...Нещо не ми стигна това...-той се приготви да тръгва но Мария го спря.
-Чакай,ами ако убиеш човек?
-Човек тук?-Изсмя й се той-Никога!Само ти си човек тук!-Той се отдръпна от нея и изчезна в тъмнината...В това време някой изръмжа близко до Мария и Експерала но после изчезна.Луренст го чу,но много слабо.Отиде до реката и видя някаква тъмна фигура.Изведнъж и тя изръмжа.Фигурата излезе от тъмното и Луренст видя един млад лъв,който още нямаше грива,като на възрастните лъвове.
-Здрасти пак...измамнико.-Ухили се лъвът.
-Нура!Какво правиш тук?-Луренст се показа зъбите и показа и ноктите.-Не трябва да си тук...
-Ооо,така ли?-Лъвът се приготви за скок,и..скочи.
Луренст се изтрополи на земята...Тъй като не можеше да мърда за 9-10 минути лъвът се възползва и му направи 2 дълбоки рани,едната на кракът а другата-на гърбът...Тигърът се сдържа,обърна се и удра лъвът по лицето.Лурнес изкара такъв рев,но не на плач,а на гняв и омраза...Мария която си печеше наденички го чу.
-Експерала нещо става!-извика тя и скочи-Да побързаме!
Експерала,скочи също като Мария,а Мария се качи на гърбът й...Двете тръгнаха,с бяг към реката...Когато стигнаха едва не припаднаха от ужас...

-----------------------------------

Лъвът,беше се качил върху Луренст...
-Махай се!Къш!-Мария се затича хем към Луренст хем към лъвът...Експерала се опомни и се затича с пълна сила към врагът.Тя скочи отгоре му и той се строполи в реката.Изправи се, прекоси я с подвита опашка и изчезна...
-Експи,спешна помощ!-Мария гушкаше тигърът и сдържаше сълзите си-Ще донесеш ли чантата ми,и постелите ни?
-Да...Веднага!-Експерала изчезна в мракът...Скоро се върна с чанта в уста и дърва и постелките на гръб.Строполи всичко до една скала която правеше нещо като подслон...
-М-м-м-м...Сега какво ще правим?-Мария взимаше малки клечки и ги хвърляше в реката.
-Да те науча,за Фавла...?Някой неща който всички тук трябва да знаят?
-Добре,но по-бързичко...-Мария спря да хвърля клечки и легна на една страна върху постелката си...
-Ами,първо...Тук денят не е ден...Всъщност тук денят,секундите и тъй-нататък си имат други имена...
Секунда-Скуре
Минута-Таура
Полвин час-Поресо наклу
Цял час-Поресо
Ден-Недрио
Нощ-Щорве
Денонощие-Щордо
Седмица-Ценаму
Месец-Сектра
Година-Инера
Век-Керв

Мария зяпна вълчицата до себе си.
-Няма да го науча за 1...Нер...Нерди...Нердио!
-Хм...А искаш ли история? - Експерала се ухили-Цар Фонте lll...
-Не моля те!Не започвай пак...!Само един прост въпрос...
-Да,слушам.
-Защо когато вадя нещо от раницата си,то сякаш не свършва?
-А,магическа е.-Експерала се усмихна закачливо.
-Моля-я-я-я?Защо не си ми казвала досега!?-Мария избухна и започна да имитира влак.Вълчицата прихна в смях а това не беше много добро решение...

Източник:Аз

П.П-Днес 5 части утре още пет : )