Обучените кучета могат да лекуват

Основната идея на метода е с помощта на обучено куче детето да упражнява своите говорни и двигателни функции.

Стартирахме с канис терапията миналата година, разказва Велина Джаферова от Ресурсния център. Тогава направихме демонстрации пред родители, които пожелаха да доведат децата си. Така те имаха възможност да се запознаят с възможността детето им да работи с обучено куче и после с готовност продължиха да ги водят цяла година при нас по два пъти месечно, допълва тя.

Канис терапията е много подходяща и за страдащи от детска церебрална парализа

както и за деца с хиперактивност или аутизъм. Общуването с кучето намалява и преодолява усещането за болка при децата с проблеми в опорно-двигателната система. Директорката на центъра Истилияна Стойнова разказва за случай, при който поставят детето с церебрална парализа да седне между две кучета.

От тяхната топлина раздвижването на мускулите му става по-лесно и по-малко болезнено,

което действа много стимулиращо на целия организъм. Малка подробност е, че да се осъществи подобно упражнение, е доста трудно. Освен всичко друго, трябва да има и съвместимост между двете кучета, тъй като всяка емоция в тях се предава и на детето. Ако възникне напрежение между четириногите, това няма да му се отрази добре. Има индивидуални и групови форми на канис терапия, като индивидуалните се използват главно при трудноподвижни пациенти и основната им цел е релаксацията.

Играта с обученото куче помага на децата с нарушения в комуникацията да се отпуснат

да започнат да общуват с четириногия си приятел, сами да му дават командни.

Миналата година върху едно от кучетата слагат нещо като дисаги с няколко джобчета, в които има картончета с различни картинки. Всяко дете трябва да отиде, да извади една картинка и да направи изречение-команда с думата, която тя означава. Друго упражнение се изпълнява на пода – нареждат се разноцветни плочки с цифри, върху дадено число се поставят гранули за кучето. Детето дава команда на кучето да му покаже числото, върху което е гранулата.

Така детето „учи“ кучето на числата по забавен начин, докато в същото време самото то ги научава.

Малчуганите много обичат да подават топка на четириногото, да му казват кога да легне или да стане.

„Тайната“ на канис терапията е, че всъщност обученото куче слуша единствено командите на своя водач. Иначе не би могло и да бъде. Но той успява да ги зададе с незабележим за околните жест, така че никой да не разбере, а детето да остане с впечатлението, че кучето слуша него. Така се приучва и на определени правила,

което е много важно например за децата с хиперактивност, които трудно се съобразяват с каквото и да било.

След всеки сеанс децата има дейности по самообслужване, изграждане на хигиенни навици – мият си ръцете, а преди това се учат да мият и лапите на кучето. Четириногите са толкова добре обучени, че няма да реагират агресивно каквото и да правят децата с тях – дори да им бъркат в устата, да ги дърпат за ушите или опашката, подчертават от Центъра.

А проявяват ли интерес към канис терапията хора, които имат куче вкъщи? „Тези родители обикновено смятат, че е излишно да водят децата си на подобни сеанси – пояснява Велина Джаферова. – Но бъркат, защото това е все едно мама вкъщи да е и учител.

Чудесно е всяко дете да има домашен любимец, но едва ли той може да изпълни определени задачи

в такава последователност, която да позволи на детето да усвои ново умение.“

По време на всеки сеанс задължително присъстват освен родител и водач и двама специалисти от Ресурсния център. Единият води подробни записки на сеанса, за да може да се обсъдят после практическите резултати от проведената дейност. При по-тежки диагнози като аутизъм, синдром на Уест и други, трудно се установява контакт между детето и кучето – понякога минават 2–3 сеанса, преди да има видим резултат от усилията на специалните педагози и водачите на кучетата.

Канис терапията помага да се превъзмогне и страхът от животни при някои деца.

Тя ги стимулира да участват в непознати за тях ситуации или да изпълняват познати действия, с помощта на кучето, които те съзнателно избягват. Съдейства и за намаляване на тревожността.

Иначе и за кучето, както и за децата, всичко е просто забавна игра. И това е най-хубавото в този вид терапевтичен метод. Димитрина Попова и другите водачи – Венцислав Дачевски и Пламен Първанов, работят на доброволни начала. Те смятат, че семействата на тези деца и без това са обременени достатъчно, за да им се искат средства и за канис терапия.

Идеята за канис терапия се ражда в началото на учебната 2011/2012 година

и е посрещната с ентусиазъм от ръководството на Ресурсния център. След месеци на планиране, развиване, дооформяне и избистряне през юни 2012 г. е проведена едноседмична демонстрация. Отзивите от родителите са добри и това окуражава екипа да продължи в тази посока. Една от основните цели е този вид терапия да се превърне от експериментална в постоянна услуга, предлагана от Центъра.

Канис терапия засилва ефикасността на развитието на личността, подпомага обучението и рехабилитацията.

Тя се използва като помощен психотерапевтичен метод при решаването на различни ситуации

при които други методи не могат да бъдат полезни или не могат да се използват. Например при създаване на контакт с трудно комуникиращи пациенти и при работа с депресирани деца, деца аутисти, хора с умствени увреждания,личности със сетивни увреждания, при някои психиатрични диагнози, в логопедичната и рехабилитационната практика, като социотерапия и психотерапия на физически увредени, при апатия…

Животните стават преводачи между децата и света

Зоотерапията на Запад се изучава в университетите като метод за рехабилитация. В България още прохождаме в това отношение, разказва Димитрина Попова, водач на кучето Ремос. Самата аз живях 4 години в Чехия, там си взехме за домашен любимец кучето Ремос и той е добре трениран дори и от постоянните игри с моя син. В канис терапията кучето всъщност е преводач между детето и света. Важно е да се подчертае, че кучето не е съдник, то приема детето такова, каквото е. И малките намират в животното отклик, какъвто невинаги намират у хората.

Това е равностоен и непосредствен контакт, който е много полезен.

При канис терапията детето е в центъра. Винаги се изготвя индивидуален план за всеки конкретен случай, в който се поставят ясни цели. Съответно водачът на кучето го насочва така, че тези цели да бъдат постигнати.

При обучение се подбират такива кучета, които не са страхливи –

четириногото не трябва да се стряска лесно от шум или резки движения, характерни за повечето деца. То трябва безпрекословно да слуша своя водач, който е посредникът между него и детето. А преди всеки сеанс собственикът на кучето уточнява с педагозите какво би било най-добре за детето.

Зина Соколова

Източник – bnews.bg