Обикновена катерица

Дължината на тялото с главата е 145-265 mm, а на опашката — 145-189 mm.Тежи 250-340 g. Дългата опашка помага на катерицата да пази равновесие докато скача от клон на клон. Обикновената катерица има остри и закривени нокти, които ѝ помагат да се катери по дърветата. На ушите има снопчета от косми.

Окраската се мени в зависимост от сезона и мястото. Козината през лятото е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна. Козината на корема обаче винаги остава бяла.

Разпространена в горските и лесостепни райони, а на север достига до лесотундрата. Предпочита тъмните иглолистни гори.

Среща се в Европа, Сибир и Източна Азия - от Пиренейския полуостров и Англия до Камчатка и Манджурия. В България катерицата е разпространена в цялата страна, като е най-многобройна в гористите планински области.^[2]

Катериците са активни главно през деня. През зимата не изпадат в хибернация, но при студено време остават в гнездото си в продължение на дни. Възрастните екземпляри си изграждат по няколко гнезда, разположени на 3 до 15 m височина по дърветата. Те обикновено са построени от сухи клонки, застлани с мъх, шума или трева, имат диаметър 30-40 cm и 1-2 отвора с диаметър 5-8 cm. Понякога използват и кухини в дърветата. Катериците често сменят гнездата си, когато те се напълнят с паразити.^[2] Въпреки, че са страхливи животни и живеят поединично, в едно гнездо може да се настанят няколко индивида, за да се топлят взаимно. Хранителните територии на индивидите често се застъпват.

Катерицата се храни със семена на шишарки, жълъди, филизи, гъби, орехи, ягоди; понякога с насекоми и птичи яйца. Складира си храна за зимата, главно ядки или изсушени гъби.^[2]Чифтосва се през февруари-март и през юни-юли. Обикновено отглежда по 2 поколения годишно, които се състоят от по 5-10 малки. Бременността трае 35-40 дни. Майката отбива кърмачетата, когато станат на 45-50 дни, а на 55-60 дни малките напускат гнездото. Достигат полова зрялост на 6 месеца.

^]