Няколко факта за конете-мустанг.

Интересно: Мустангите са коне за които мнозина смятат, че са един от първоизточниците на опитомените коне. 
Мустангите са превърнати от филмовата индустрия в символ на свободните и диви коне. Истината  обаче е, че мустангите произхождат от ездитни и работни коне предимно от породите андалуска, арабска и берберска. Появили са се в Америка.  Името "мустанг" идва от испанската дума mesteno, която означава "бездомно" или "диво животно". Друг интересен факт е, че местното индианско население, също представяно като най-великите ездачи не е имало дума за кон, те са го наричали с термин най-близък по звучене до „ голямо куче“.

  Начин на живот: Мустангите живеят на стада, включващи 1 жребец, до 8 кобили, малки кончета и млади коне. Водач на стадото по принцип е най-възрастната кобила. Членовете на стадото общуват помежду си с тихо цвилене, а със силно сумтене предупреждават за опасност. Понякога, за да се защитят от нападения, те се присъединяват към други стада, намиращи се в близост до тяхната територия. При пряка опасност мустангите образуват защитен кръг около своите малки. Цвилейки силно и ритайки с копита, те се стремят да прогонят нападателя. Естествените им врагове са мечките, койотите, вълците и пумите.

Подобно на другите представители от семейство коне мустангите са растителноядни. Те са изключително приспособени към средата си, като могат да издържат с дни без храна и вода. Територията, която обитават, им осигурява предимно бедни на хранителни вещества треви, конски босилек и хвойнови храсти. При недостиг на вода извличат животворната течност, дъвчейки бодливи кактуси. 

Мустангът днес: В резултат от прекомерната злоупотреба на човека към 1971 г. мустангите били почти изтребени като вид. Те изчезват в някои щати на Америка, а днес се срещат в слабо населените територии на 10 западни щата, най-вече в Невада, Монтана, Уайоминг и Орегон. Опазването им и контролирането на техния брой е поверено на Бюрото по управление на държавните земи (БУДЗ).

Днес продължават дебатите за бъдещето на мустангите. Противниците им - предимно стопани, зависещи от животновъдната индустрия, твърдят, че дивите коне конкурират частния добитък при ползването обществените пасища в ущърб на последните. Поддръжниците от своя страна застъпват мнението, че мустангите са част от природното наследство на Американския запад, следователно за тях е присъщо правото на обитаване. Стадата живеят основно в сухи райони - територия, която говедата поради липса на водни източници не могат да използват пълноценно. Те са се интродуктирали отлично към тази сурова среда и се изхранват пълноценно от бедните на фуражи площи - там където добитъкът би гладувал.

За да се намали броят на дивите мустанги, всяка година между 5 и 10 хил. животни биват премествани от местообитанията си. Някои, след като бъдат обучени, се продават на търг, други са осиновявани или премествани в резервати, а трети - определени за "негодни", се умъртвяват. Към днешна дата 30 хил. мустанги живеят в загражденията на БУДЗ - приблизително толкова, колкото живеят и на свобода. Обсъжда се приемането на евтаназията, като възможно средство за разрешение на проблема. 

                                                                                                 Източник: подбрано от няколко сайта.