Нумбат

Видът е разпространен в южната част на Западна Австралия с две естествени местообитания - национален парк Дриандра и гората Перъп. Реинтродуциран е в няколко резервата на щата - Каракамия, Боягин, Карун хил, Тутанинг, Баталин, Драгън рокс и Стърлинс рейнджис. Представители на вида са реинтродуцирани и в резерватите Скотия в Нов Южен Уелс и Йокамура и Южна Австралия . В миналото нумбатът се е срещал в южните части на Австралия и в Северната територия на страната. Видът е бил широко разпространен, но усвояването на земите за животновъдство погубило местообитанията му. Интродуцираните домашни кучета, котки и особено лисицата допълнително спомогнали за рязкото съкращение на популацията.

Нумбатът обитава евкалиптови и акациеви гори, равнини, но винаги в близост до воден източник. Води наземен начин на живот и за разлика от повечето торбести е активен през деня.

Нумбатът е дребно животно с дължина на тялото 17 — 27 cm, на опашката 13 — 17 cm и тегло от 275 до 450 грама. Главата е удължена с тясна заострена муцунка, тясна устна цепка и дълъг език, който може да излезе напред от устата с около 10 cm. Нумбатът е един от малкото видове животни с голям брой зъби в устата си. Наброяват около 50, малки и еднакви по размери и служат основно за сдъвкване на по-твърдата хитинова обвивка на насекомите. Очите са големи, а ушите са със средни размери и заострени. Дългата опашка на торбестия мравояд е покрита с гъста козина и не може да изпълнява хватателна функция. Крайниците са къси. Предните са с пет пръста, а задните с четири, снабдени с остри нокти.

Космената покривка е сравнително дълга и гъста. На цвят тя е сиво-кафява до червеникава с 6 до 12 броя напречни бели ивици, които се открояват отстрани на тялото и гърба. Коремът и крайниците са жълто-бели. На гърдите си дребния мравояд има специфична кожна жлеза, съдържаща мастни и потни жлези. Самките притежават 4 сукални зърна. Липсва кожна торба.Основната храна на торбестите мравояди са термитите и в по-малка степен мравки и други безгръбначни, които случайно попадат в менюто му. Дневно животинчето трябва да изяде 10-20 хиляди термита. Острите и силни нокти служат за разравяне на почвата и отделяне на кората на дървесината. С помощта на дългия подвижен език, който се провира надълбоко нумбата успява да измъкне термитите от разрушените им убежища. Крайниците на нумбата са значително по-слаби от конвергентни видове като ехидната, мравоядите и тръбозъбите.Ето защо той е активен денем, когато са активни и термитите и не се налага извършване на усилена дейност за достигане до плячката.

Периодът на чифтосването продължава от средата на лятото до ранна есен (декември — април). Малките се раждат през лятото, есента или ранна зима, две седмици след чифтосването. Обикновено са 2-4. След раждането си малките се прикрепват за сукалните зърна, покрити единствено от гъстата козина на майката. Сучат прикрепени за нея около 2 месеца. Вече отраснали остават в недълбоките дупки, където завършват и своето развитие. Половата зрялост настъпва на около едногодишна възраст. Продължителността на живота в неволя е около 6 години.