Недостатъци на чинчилата като домашен любимец

  Чинчилите имат два основни, и като че ли единствени, недостатъка.

  Първия е че са гризачи, и не могат да бъдат оставени свободно да се разхождат из дома. Щи ви изгизкат всичко. Най-лошото е, че са пристрастени към всякакви видове кабели като привличането е право пропорционално на цената на кабела, и което е по-лошо на напрежението в него.

  Втория им недостатък е че са високопланински животинки. Температури над двайсет и пет градуса за тях са равносилни на температури над четирсет за нас. За това лятото имат нужда от климатик. Поне на повечето места в България.

  Иначе ядат съвсем малко / голям плюс по време на криза / Уринират още по-малко. Урината и екстрементите им нямат никаква миризма./ Това не е заради нас, хората, а защитен механизъм срещу хишници./ Привързват се към хората. Любопитни са, и много игриви. Големи акробати са. Както си тича из стаята прави рязък скок на горе и в ляво / или в дясно / Използва стената или някой от мебелите ви за опора и рязко сменя посоката в която бяга. Просто се изстрелва в другата посока. Такъв скок може да направи и като достигне отсрещната стена. Ако вие сте се поувлякли в преследването и не ударите спирачка на време стената ще ви спре, но е малко болезнено.

  За съжаление не стават за детски любимци. Нежни са, и едно малко по – непремерено детско гушкане може да се окаже последно за любимеца ви. И не на последно място все пак са нощни животни и през деня спят. Стават активни към седем вечерта. През деня няма как детето да си играе с тях. 

 

  Любопитен факт за тези които не ги познават, е че нямат потни жлези. Не се къпят никога с вода. Не знам как оцеляват в природата, но там където те живеят по принцип рядко вали. За да подържат козината си имат нужда от прашни бани. Козината им е най-гъстата от всички животни. От един фоликул излизат над седемдесет косъма които в същия момент са и най-тънките и финни. Това им помага да запазят телестната си температура. Както ви казах те са високопланински животни. От друга страна прави кожата им много ценена от любителите на кожени палта. Едно палто изцяло от чинчилска кожа тежи колкото същото палто изработено от плътна коприна, а топли повече от тежък кожух.

  Друг любопитен факт: `инчилите са познати на европейците още от първите испански походи из Андите. Правени са многобройни безуспешни опити да бъдат донесени в цивилизования свят. Едва в началото на миналия век една американска експедиция успява да се справи успешно със задачата. За целта достатъчно добре запасените американци са слизали от планината в продължение на цели шест месеца, давайки възможност на животните бавно да се адаптират към повишаващите се / в ниското / температури. Доставените в Америка животни са размножени и по-късно разпространени из целия свят.

  В наши дни освен с нормалния сив цвят на козината има бели, черни, шоколадови, и още куп различно оцветени чинчили. Само че цените стават астрономически. Ако едно обикновенно чинчилче струва от петдесет до сто лева, то едно снежно бяло / но не албинос / или антрацитено черно може да достигне цена от няколко хиляди евро.

Източник: Lapa.bg