НАСИЛИЕТО Е ВМЕНЕНО ЧУВСТВО

Преди да започнете да четете тази статия, ще ви призова да бъдете безпристрастни. Към роднини, към приятели, към заобикалящата ви среда, към политически възгледи, и най- вече към себе си. Всички тези зависимости ни променят по начин, който ни изгражда като характер. Жалко е, ако след години се обърнем назад, и не можем да познаем сами себе си.


   Насилие. Какво представлява насилието? Психическо или физическо малтретиране, принуждаване на някого да направи нещо, което не желае. Използване на силови мерки, заплаха, манипулиране.
Насилието съществува навсякъде, и то може да бъде срещнато под много форми. Психическо насилие, домашно насилие, сексуално насилие, рекетиране, изнудване, расизъм, а за мен политиката е най- голямото от всички. Към горе изброените спада и ловът. Какво ако не насилие, е да преследваш едно животно докато падне от изтощение, да го дебнеш, а после да пуснеш куршум в корема му, защото не искаш дупка в красивата му глава, която ще стои перфектно в новият ти апартамент над камината? Не, това не е спорт. Би било спорт ако и двете страни знаеха, че са в играта, ако бяха равнопоставени.
Да изнудваш някого за пари е насилие, да причиняваш болка на някого, или да го принуждаваш да прави нещо против волята си също.
 




  Насилието над животните е също толкова лошо, колкото насилието над хората, и честно, нямам представа защо подобна тема се омаловажава.
Защо страданието на едно живо същество да е по- важно от това на друго? Защо едно куче може да бъде гушкано и обичано, а едно прасе - наричано храна? Защо видовете се разделят на "любимци", "храна" и "вредители"? Нима ние хората не създаваме достатъчно, в пъти повече вреда на всички живи същества и околната им среда?

Тук ще изходя от разсъжденията на известен активист. Когато сме били малки не сме се замисляли над това кое е правилно, и кое грешно. Чувствали сме го. Когато сме играли на улицата за нас не е имало значение какви са другите деца, какъв е статусът им в обществото, какво е положението им. Не сме се интересували дали са богати или бедни, пълни или слаби, бели или черни. Искали сме да играем с тях. С времето някой ни е научил, че е правилно да страниш, да ненавиждаш различните, че те са по- маловажни, че тяхното страдание е нещо нормално.
Когато сме били деца нормалната реакция, когато видим някой да наранява животно, е била да заплачем, да потърсим помощ, да се опитаме да го защитим. Някой ни е научил, че е нормално да нараняваме животни, че те ни принадлежат, и че чувствата им нямат значение.



    Кой и защо, и как ни е вменил мисълта, че можем да си купим положение в обществото, че можем да се разполагаме с чуждата съдба и живот, че можем да пренебрегваме чуждата болка? Когато си от другата страна нещата не изглеждат толкова сериозни. Но когато ти си жертвата всичко се променя. 90% от причиняващите насилие са били малтретирани в ранна възраст.
  Грешно е да вярваме, че един човек е по- достоен от друг заради мястото, на което се е родил или сумата в банковата му сметка. Също толкова грешно да подкрепяме идеята, че домашните кучета и котки са по- добри от бездомните, че едните имаме право да избиваме, стреляме, ядем, да правим опити върху тях и да ги превръщаме в модни аксесоари, а други да гушкаме и обичаме. Всичко това е твърде грозно и изкривено, и трябва да ни накара да се замислим кои сме ние, и какви са ценностите ни. Никой не се е родил насилник, никой не се е родил жертва, никой не се е родил расист. Никой не се е родил с идеята, че струва повече от някой друг, че някой друг струва по- малко от него.
ОТВОРИ СИ ОЧИТЕ, НЕ БЪДИ ДВУЛИЧНИК!




Рисунка: Петя Владимирова. Снимки: Google pictures