Най-подходящи за страничните стени са обикновени плоскости от шперплат.
Материали:
Подова плоча и таван от водонепропускливи дървесноталашитни плоскости; странични стени (А, В, С и Б) от шперплат;
4 летви (с дължина около 35 см);
2 дървени талпи (30 см дълги); телена мрежа.
Страничният пояс трябва да е с височина поне 10 см, тъй като, когато животните се разлудуват истински, дървените стърготини се разхвърчават извън кафеза. Ето защо ние сме се спрели на по-големи размери за нашите странични стени. След като се изрежат с трион, отделните части се снаждат с помощта на няколко пирона и лепило за дърво. При това двете дървени талпи така се заковават на страничните стени, че върху тях свободно да може да се поставя втората площадка. Проверете внимателно дали някъде не са останали да стърчат дървени трески или дори върхове на пирони, които могат да наранят морското свинче. В четирите ъгъла на кафеза се забиват летви, около които се опъва телена мрежа. На най-плиткото място, а именно на второто ниво, мрежата трябва да е с височина поне 15 см. Въпреки мрежата, този кафез не е „сигурен“ за зайчета, тъй като не е снабден с капак.
Морското свинче обаче няма да може да изскочи от този кафез. Отделни екземпляри скачат добре, но все пак в това отношение морските свинчета далеч не са толкова добри като зайчетата. За разлика от много други гризачи, например катеричките и мишките, морските свинчета са изключително лоши катерачи. Това се дължи главно на особеностите на тяхното телосложение. Освен това те изобщо не се измъчват от честолюбието да се измъкнат на всяка цена. Мишките, например, в повечето случаи намират дупка, през която могат да се проврат, в противен случай те стават нервни и започват да гризат летвите на кафеза. Морските свинчета понасят много по-невъзмутимо положението си на затворници.
Източник:domashnilubimci.eu
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация