Най-тежкият заек - белгийски великан

     Белгийският великан е най-старата порода зайци, която човек познава още от XVI век. Създадена е в Белгия - провинциите Гент и Фландър, откъдето породата е получила и наименованието си. Зайци от породата белгийски великан се среща във всички страни, където се развъждат домашни зайци, като в различните места е претърпяла известни изменения. В Германия и Франция тази порода зайци е разпространена под названието фландърски великан, а в Америка - фламандски великан.

     Белгийският великан е най-едрият и тежък заек с дълго, широко и замускулено тяло. Главата му е доста голяма, широка и грубовата, особено при мъжките индивиди, но е хармонично поставена по отношение на тялото. Ушите са големи, широки, плътни, изправени и достигат дължина 15-18 см. Шията е средно дълга и добре замускулена. Гърдите са широки и дълбоки с обхват 35-44 см. Гърбът е равен или слабо изпъкнал към пояспицата и крупата. Крупата е широка около 8-9 см. В областта на шията възрастните женски имат добре развита кожна гънка (гердан). На долната челюст мъжките зайци имат костен израстък, голям колкото копче. Дължината на тялото е 65-67 см, като в отделни случаи може да достигне до 1 м. Живото тегло при възрастните зайци е 6-7 кг, а отделни индивиди достигат до 12 кг. Окраската му може да бъде тъмно сива, железносива или черна.

     Белгийският великан е много плодовит. При едно раждане дава 6-8 зайчета, но има случаи и на много повече. Зайчетата се раждат със средно живо тегло 60-65-70 гр. На едномесечна възраст достигат 700 гр., на 2 месеца - 1700 гр., на 4 месеца - 2700 гр. и на 6 месеца - 3900 гр.

Източник: agronet.bg