По правилата на еволюцията, живите организми се променят и адаптират непрекъснато, в продължение на стотици хиляди и дори милиони години. В такъв случай, тези животни не играят по правилата, защото са останали на практика непроменени.
Лесно можем да оприличим двата вида соленодон на острови Испаньола и Куба на земеровки с дълги носове. Те са малки и смешни, но всъщност са едни от най-редките и странни животни на планетата. Соленодонът е един от малкото бозайници, произвеждащи собствена отрова, която инжектира с резците на долната си челюст.
Открили сме фосил на соленодон на възраст 76 милиона години, който доказва, че видът е останал непроменен до днес. Произлязъл е по времето, когато примитивните морски крави са се отделели като вид от
Тръбозъбът се храни с мравки, но не е мравояд; изравя дупки в земята като прасе и има зурла и козина като на прасе, но не е прасе. Всъщност, той е единственият представител на рода, tubulidentata. Името се отнася до странните зъби на животното, представляващи множество тръбички, които постоянно се изпиляват и растат. Най-близките му роднини са слоновете.
Открили сме фосил на тръбозъб на възраст около 55 милиона години, който почти не се различава от днешния вид. Освен това изглежда, че ще оцелее още дълго. Макар да се вижда доста рядко, популацията на тръбозъба не се смалява. примитивните слонове.
Името му буквално се превежда като „малка планинска маймуна“, но това необикновено животно не е маймуна. Нито пък е какъвто и да е примат или гризач. Всъщност е древно двуутробно, уникално за Чили и Аржентина, което няма връзка с никое друго двуутробно от Новия свят (като например опосума).
Смята се, че е произлязло от опосумите в Австралия, но се е отделило от тях преди 46 милиона години – и почти не се е променило оттогава. Малката планинска маймуна живее в бамбуковите гори на Южна Америка, храни се предимно с насекоми, плодове и ядки, и спи зимен сън, което е необичайно за двуутробните. Вписана е като почти изчезнал вид.
Едно от най-забележителни животни на планетата! Открито е на пазар в Лаос през 1996г, където са го продавали за месо. Озадачени от необичайната форма на черепа му, учените проследили историята на животното и най-после го описали правилно за първи път през 2005г. Първоначално, специалистите смятали, че е член на напълно ново животински семейство, което е доста необичайно; нови животни биват откривани всяка година, но обикновено са свързани с други животни, които вече познаваме. Тези учени обаче сравнили лаоската скална мишка само с други бозайници, а не с фосилите.
На следващата година, други учени откриват, че новата мишка вече си има семейство, за което знаем от фосилите. Оказва се не само, че не е нова, ами е изключително стара и принадлежи към лазаровата група. Това са животни, известни от фосилите, които са смятани за изчезнали в днешно време, но са били открити отново.
Лаоската скална мишка се е появила за първи път преди около 32.5 милиона години, но се губи от фосилите преди около 11 милиона години. Никой не знае защо, имайки предвид, че тя все още съществува и никога не е била изчезнала напълно. Прилича на кръстоска между катерица и мишка. Живее, както подсказва името й, в скалистите райони на Лаос.
Мишевиден елен можете да видите предимно в югоизточна Азия, макар един вид да се открива и в Африка. Представлява копитно животно, роднина на елена, но е толкова малко, че тежи едва няколко килограма (с размерите на заек). Освен това е странно примитивно същество; има четири пръста, слаби крачета, зурла като на прасе и няма жлези на краката си, отделящи специален секрет, като на елените. Може би не е толкова необичайно изглеждащ обаче, след като вземем предвид, че е останал непроменен за последните 20 милиона години.
Малко е известно за мишевидния елен. Живее отшелнически живот, активен е през нощта и е достатъчно малък, за да се крие, когато не иска да го намерят. Въпреки вида си, той е отличен плувец и може да задържа дъха си до 4 минути.
Този заек живее на два малки японски острова: Амами и Токуно. Преди 10-20 милиона години, той се е озовал на тези острови, където не е имало други зайци и просто… си е останал такъв и до днес. Това е най-примитивният заек. Има къси уши, издължен череп, малки очи, гъста козина и дълги нокти. Освен това е изключително застрашен, най-вече заради змиите отровници. Но не змиите ядат зайците, а мангустите, които са пуснати на островите, за да се борят със змиите. Оказва се, че странните зайци са по-лесна плячка от някакви си супер отровни змии. Каква изненада…
Червената панда – любимото животно на интернет – е изключително странна, поне от еволюционна гледна точка. Единствен представител на семейството си е и не е близък родственик на никой друг бозайник на планетата. Далечен братовчед е на гигантската панда, но се е разграничила от нея преди милиони години.
Консенсусът за момента е, че червената панда е единственият жив представител на някога силна и разнообразна група животни. Преди 7 милиони години е имало червени панди в Северна Америка; много фосили са открити в Тенеси. Откривани са също в Европа и цяла източна и югоизточна Азия. Въпреки това, днес е оцелял само един вид, населяващ горите на Китай, Индия, Непал, Мианмар и Бутан.
Източник:http://iskamdaznam.com/
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация