Мустанги

Мустангите живеят на стада, включващи 1 жребец, до 8 кобили, малки кончета и млади коне. Водач на стадото по принцип е най-възрастната кобила. Членовете на стадото общуват помежду си с тихо цвилене, а със силно сумтене предупреждават за опасност. Понякога, за да се защитят от нападения, те се присъединяват към други стада, намиращи се в близост до тяхната територия. При пряка опасност мустангите образуват защитен кръг около своите малки. Цвилейки силно и ритайки с копита, те се стремят да прогонят нападателя. Естествените им врагове са мечките, койотите, вълците и пумите.

Подобно на другите представители от семейство коне мустангите са растителноядни. Те са изключително приспособени към средата си, като могат да издържат с дни без храна и вода. Територията, която обитават, им осигурява предимно бедни на хранителни вещества треви, конски босилек и хвойнови храсти. При недостиг на вода извличат животворната течност, дъвчейки бодливи кактуси.

Първият мустанг е произлязъл от разпространените в Мексико и Флорида предимно андалуска, арабска и берберска породи коне. С началото на колониалната епоха в Америка пристигат все повече изследователи, търговци и колонисти, съпроводени с техните различни породи коне. Някои от тези коне избягали, други били освободени, а трети били откраднати от индианците, които приели коня като първостепенно средство за транспорт. Тези коне се присъединили към вече подивелите коне на Колумб и Кортес и бързо се разпространили в целия северозапад на Америка.

В средата на 19 век популацията на мустангите надхвърлила 2 милиона. Тяхната издръжливост, сила и бързо размножаване била оценена от местните заселници, които започнали да ги ловят, обяздват и използват за работа във фермите, за транспорт и за военни цели. През 1930-те години милиони тонове месо от мустанги било преработено в храна за домашни любимци. В началото на 1970-те години броят на свободните мустанги спаднал на по-малко от 10 хил. Превръщането им в свободно избивано, тровено и опитомявано животно провокирало приемането на първия федерален закон от 1971 г. в тяхна защита. Законът забранява улавянето, дамгосването, измъчването и убиването на мустанги.

Много индиански племена са отглеждали и селектирали мустанги. Сред най-способните коневъди на Северна Америка били команчите, шошоните и не-персе. Последните били майстори коневъди, развили една от първите истински американски породи - апалуза.
В някои съвременни стада съществуват ясни доказателства за кръстоската между домашни породи коне с диви мустанги. За други стада е видима кръстоската с чистокръвни състезателни коне - процес, който частично води до създаването на американската породата куортър (American Quarter Horse). Трети стада показват признаци на кръстоска с породи товарни коне в резултат от опита на заселниците да селектират работен кон, а при четвърти, по-изолирани стада, се е запазило силното влияние на оригиналните иберийски породи. 

Източник:http://hobyto.com/