Нов живот
-Б...благодаря, директор Силвър.
-А сега отивай да обядваш, Селена.О, да не забравя, ето я и програмата ти за този месец-каза той и ми подаде сребрист лист хартия.-Учебниците и всички принадлежности те чакат в стаята ти.Съучениците ти ще те заведат до общежитието.
-Аз...не знам къде е трапезарията-казах тихо аз.
-О, вярно.Слийп ще те заведе-при тези думи от една старинна делва излезе огромна черна змия.По-скоро изпълзя, а след това тупна меко на пода и се запъти към мен.-Да, Слийп, правилно си чул.В трапезарията.И не я наранявай, чу ли!Не я и плаши!
-Аз...и сама...
-Не.Той няма да те нарани-змията изсъска спокойно, а аз отидох до вратата.
-Довиждане, директоре.
-Довиждане-каза той, а аз излязох.
Змията бе доста бърза, предвид дължината и, явно, тежестта си.Едва сега можех да я огледам на спокойствие.Черна, почти изцяло, имаше обаче сребристи петна около очите и сребрист край на опашката.Чудех се как ще мине по ескалатора, но змията бе умна-уви се около крака ми, първо се изплаших, но после я взех в ръце.Стигнахме на първия етаж и пуснах змията.Тя ме поведе към двойна дъбова врата.
"-Боже, ами ако вамирите се хранят със сурово месо, или дори с кръв..."
Но когато отворих вратите ме лъхна приятен аромат на съвсем нормална храна.Погледнах змията до мен, но тя вече се бе запътила към ескалаторите.Огледах се, залата бе голяма, не знаех къде да отида.Тогава някой ми махна и видях Крис.Толкова се зарадвах, че имам познат в тази огромна зала.Запътих се без колебание към него.Всички ме гледаха и си шепнеха, но това не ме спря.Когато стигнах до него, забелязах, че не е мокър и е с униформа.
-Здрасти, чернокоске, какво стана с посещението при директора?
-Не питай...този човек е зловещ!-засмях се аз.
-Говори ми-присъедини се към смеха ми той.-Ела, да те запозная с компанията.
-Не мисля, че искам да...-вече бяхме стигнали до масата.
-Ето я и нея!-огледах петимата на масата-две момчета и три момичета, горе-долу на същата възраст като Крис.Двете момчета си приличаха много, но имаха различни очи-едното бе зеленооко, а другото с толкова тъмни очи, че можеше да се каже, че са черни.Едно от момичетата имаше червена коса, но не морковено червена, а от онова приятно, меко червено, което не можеш да си направиш с боя, и зелени очи.Момичето до нея бе приятно русо, но не изглеждаше глупаво като повечето блондинки, които бях срещала.Имаше и топли сини очи.Момичето между близнаците бе с кестенява коса и лешникови очи.Всички ми се усмихваха, но не фалшиво, а напълно искрено.
-Здравейте, аз съм Селена.
-Мартин, приятно ми е.А лошото ми копие се казва Нейт-каза тъмноокото момче.
-Не обръщай внимание на брат ми-смигна ми той и се засмя.
-Момчета...-промърмори червенокосата красавица.-Аз съм Алана, но можеш да ми казваш Али.На тези самохвалковци им казваме Ем и Ен.
-Аз съм Емили, но ми казвай Еми-каза блондинката и ми се усмихна топло.
-Пак съм последна-намръщи се момичето с лешниковите очи.-Аз съм Лиса, казвай ми както искаш.
-Така, приключихме с представянето, нека хапнем-каза Крис и тръгна към масите с храна.-Да не би да си на диета, идвай.
-Да, идвам-отговорих и се запътих към масите.
Когато видях всичката храна устата ми се напълни със слюнка.Огледах блюдата-хайвер, филета, местни деликатеси, красиви салати...-Хм, тук явно не пестят средства...-казах замислено аз.
-Ще свикнеш-смигна ми Ен-вече имаш нови приятели и, най-важното, нов живот!
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация