Понякога морските свинчета се нуждаят от антибактериални препарати, но техният прием носи елемент на риск. Даже "най-безопасните" препарати могат да имат токсични ефекти, откъдето следва основното правило - което и да е антимикробно средство да се назначава само в случай на реална бактериална инфекция или сериозна опасност от нейното развитие. По-надолу ще бъде обяснено какъв е рискът при назначението на антибиотици при свинчетата и как може да се доведе той до минимум.
Защо антибактериалните средства са опасни?
Морските свинчета са тревоядни животни и поради тази причина имат сложна храносмилателна система. Проблемът е там, че млекопитаещите не могат самостоятелно да преработят напълно растителната храна, тази работа извършват живеещите в храносмилателния тракт микроорганизми - бактерии и някои едноклетъчни организми. Те, за сметка на своите ферменти разцепват растителните влакна до вещества, които вече се всмукват от червата. Реалната опасност настъпва, когато в храносмилателната система попадне антибактериален препарат. Заедно с патогенната микрофлора той убива и полезната и животното се оказва неспособно да преработва растителната храна, появява се разстройство във вид на диария. Трябва да се отбележи, че полезната микрофлора обикновено е твърде чувствителна към антибиотиците и ако числеността и намалее, освободената ниша се заема от патогенна флора, много по-устойчива. Оттук следва изводът: не си заслужава да се назначават антибактериални препарати на свинчето "за всеки случай", без сериозен повод, това може да доведе до крайно нежелателни последици и гибел на животното.
Антибактериалните препарати се назначават от ветеринарен лекар и се приемат под неговото наблюдение!
Някои антибактериални препарати са опасни за животното, понеже водят до нежелателни последици. Освен това, някои животни проявяват индивидуална чувствителност към лекарствата, която води до непоносимост и силни алергични реакции.
Правила за прием на антибиотиците
Антибактериалните препарати трябва да покажат ефекта си в течение на 2-3 дена след началото на приема. Понякога това става бързо, още след 12 часа, но във всеки случай състоянието на животното НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ВЛОШАВА!
Ако в течение на 48-72 часа не се наблюдава отговор на антибиотика и е сигурно, че животното има БАКТЕРИАЛНА инфекция, то антибиотика трябва да се смени. Но е крайно нежелателно често да се сменят препаратите, за да се избегне развитието на устойчивост на бактериите към тях. Но какъвто и да е използваният антибиотик, много е важно да се придържате към правилната дозировка - еднакво са нежелателни както предозирането, така и недостатъчното количество.
Ако е взет материал за определяне на причинителя на заболяването, то лабораториите не само идентифицират микроорганизмите, но и определят тяхната чувствителност към антибиотици. Но само ветеринарен лекар избира от списъка на ефективните препарати най-безопасните за морското свинче.
Препарати, токсични за морските свинчета
Някои препарати, използвани при лечението на хора и други животни без особена вреда за тяхното здраве, могат да бъдат опасни за морските свинчета. Ето списък на най-разпространените препарати, но той не претендира да бъде изчерпателен:
Загуба на апетита, диария, летаргия, развиващи се след началото на приема на антибиотици, свидетелстват за това, че животното има индивидуална чувствителност към лекарството. Резултатът от тази реакция може да бъде фатален. В даденият случай е необходимо да се спре препаратът и да се замени с друг.
Начини за прием на антибиотиците
Антимикробните препарати могат да се приложат по два начина - перорален(през устата) и парентерален (с инжекция). И двата начина имат своите плюсове и минуси.
Оралните антибиотици за животни често се пускат във форма на суспенция с приятен вкус, така че морските свинчета ги приемат без съпротивление. Отмерват се със спринцовка без игла, краят на спринцовката се вкарва в устата, зад зъбите и внимателно се натиска буталото, за да може морското свинче да преглътне препарата.
Оралните антибиотици лесно се приемат от животното, но те оказват отрицателно влияние на храносмилателната система, тъй като встъпват в пряк контакт с микрофлората на червата.
Инжектирането на морските свинчета изискват определена ловкост. Повечето антибиотици се вкарват мускулно в бедрото, но кожата на морските свинчета е доста тлъста и изисква определено усилие, за да се вкара иглата. Повечето свинчета издават писък, когато им вкарат иглата и обикновено се опитват да избягат. (Забележка: В клиниката, в която лекуват нашето морско свинче, лекарите предпочитат да вкарват иглата в мускулите на врата. Radost)
Въвеждането на антибактериални препарати парентерално оказва по-малък негативен ефект на храносмилателната система на свинчето, тъй като лекарството не встъпва в пряк контакт с чревната флора до попадането му в кръвта. Но този начин е неприложим за собствениците, трябва да се прилага от ветеринар.
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация