Мангуста

Мангустите (Herpestidae) са семейство дребни хищници. Съвременните представители на това семейство са около тридесет вида разпространени в Южна Азия и Африка, но се срещат също и в Южна Европа и на Карибските острови, където са разселени изкуствено от човека.

Някои мангусти са социални животни и живеят на големи групи, в които отделният индивид осигурява храна не само за себе си, но и за останалите членове на групата. Те се хранят предимно с насекоми, червеи, ракообразни, змии, малки пиленца и гризачи. Мангустите са известни като специалисти в лова на отровни змии. Борбата на малка индийска мангуста например с индийска кобра е класическа гледка.

Видът обитава територии от Субсахарна Африка, района от Судан на север през Египет. Предпочита гористи местности, храсталаци и савани, но никога не обитава местности в близост до водни източници.

Това е най-едрия представител от всички африкански видове мангусти. Дължината на тялото е 48 - 60 cm, а височината и е 33 - 54 cm. Теглото варира в рамките на 1,7 - 4 kg. Египетската мангуста е пясъчна на цвят козина, остра муцуна и малки уши. Има 35 - 40 зъба, като резците са добре развити с цел по-добро разкъсване на месото. Нейната дълга и груба козина варира по цвят от сив до червено-кафяв.

Диетата на египетската мангуста се състои главно от месо, включително гризачи, риба, птици, влечуги, земноводни и насекоми. Храни се също с плодове и яйца. Подобно на други видове мангусти, египетската напада и консумира отровни змии. Те са до десет пъти по-устойчиви от други видове на токсини, които атакуват нервната система. Те също са устойчиви на токсини, които атакуват кръвоносната система

Сурикатите (Suricata suricatta) са вид мангусти, които се срещат само в западните покрайнини на пустинята Калахари (Южна Африка). Наричат още земно човече, тъй като живеят в дупки в земята и могат да стоят подобно на хора на два крака, за да наблюдават по-добре околността.

Сурикатите са разпространени в ЮАР, както и в южните части на Намибия и Ботсвана. Предпочитат саваните, но се срещат и в полупустинни области.

Сурикатите живеят в колонии наброяващи до четиридесет индивида. Едно семейно обединение се състои от една доминираща двойка и нейното потомство, но няколко такива обединения също могат да живеят мирно в една колония. Колонията поддържа дупките, в които живее, и въпреки че сурикатите могат да ги изкопаят сами, те често си спестяват усилията, като завземат дупки на лалугери, които след това само трябва да доразширят.

Задачите в колонията са разпределени. Няколко члена на групата стоят изправени на задните си крака близо до входа на дупката и се оглеждат за врагове. При опасност издават характерен звук, който е сигнал за всички животни от колонията възможно най-бързо да се приберат в дупката. През деня задачата на постови се прехвърля многократно между животните.

Докато едни членове на групата стоят на пост, останалите търсят храна. Тя се състои почти 90% от насекоми и скорпиони, а останалата по-малка част — от дребни птици, гущери, червеи и яйца.

Сурикатите са активни през деня, а през нощта се скриват в дупките си. Това правят и през дъждовните дни, както и при твърде големи обедни горещини.

Една женска ражда от две до четири малки. На година сурикатите могат да отгледат до три потомства малки. Това е възможно, тъй като всички членове на колонията си помагат взаимно при отглеждането им.

Място на доминиращ мъжки и доминираща женска не се заема винаги по мирен начин. Има случаи дори на убийства за лидерската позиция.

Враговете на сурикатите са грабливи птици, змии, болести и други групи сурикати (групите сурикати воюват помежду си и са много териториални)

В Южна Африка не всеки се радва да види тези животни. Копаейки дупки, те понякога разрушават обработваемата земя. Освен това могат да пренасят болестта бяс, като има много случаи на хора, ухапани и заразени от бесни сурикати.

Въпреки, че понякога биват преследвани и убивани, сурикатите не са застрашени от изчезване.