МАЛКИ СЛАДКИ ЧИНЧИЛИ ЧАСТ 2
Съглaсен бях с Джоли. Ние наистина станахме едно голямо семейство от Малки Сладки Чинчили. Скочих при бебетата. Две от тях бяха белички като мен, а другите три сиви като Джоли. Всички те спинкаха. Толкова малки и сладки бяха. Не можех да повярвам, че и аз едно време съм бил бебенце като тях. Погалих всичките. Една сълзичка се отрони от окото ми. Сълзичка от радост. Обич, това бе обич.
Едно от децата се пробуди, прозя се и почна да писка. Веднага го поех и го занесох при майка му да го накърми. Едно по едно всички бебенца започнаха да плачат. Сърцето ми се разкъса, не исках те да са тъжни.
След като се накърмиха, децата заспаха.
Джоли ме повика. Искаше да кръстим децата.
Едно от беличките бе женско, а другото мъжко. Същото беше и при сивите, само че там мъжките бяха 2. Нарекох мъжкото бяло-Андрю, а сивото женско-Стейси. Джоли кръсти двете сиви мъжки-Дориян и Зоро, а бялото женско-Джеси.
На следващата сутрин се събудих от плача на Дориян, Зоро, Джеси, Андрю и...О, Стейси не плачеше. Тя гледаше ококорено сестра си и тримата си братя. Тръгна да подскача. Аз я поех. Тя се сгуши в мен. Усетих гъдел. Стейси ме ближеше. Отдръпнах се без да я пускам. Тя се прозя и отскочи в банята с пясък. Много се чудих. тя бе само на 1/2 дни и вече си бе изградила тези навици. Помогнах на Джоли да изкъпе и нахрани другите деца.
Е, ТАКА ИЗМИНА ЕДИН МОЙ ДЕН С МАЛКИТЕ СЛАДКИ ЧИНЧИЛИ :)
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация