В дървена къщичка, сякаш излязла от приказките, се помещава единственият в България и на Балканите развъдник, в който се продават котки от породата “Донски сфинкс”. Намира се на къса задънена уличка в Ловеч.
Това е уютното царство на Магдалена Паричева. В преддверието компания правят Спартак и Урсула, която тя е гушнала гальовно. Женското коте е още бебе – на 3 месеца, и е болно. Нослето му хъхри досущ като на настинало дете, а голото телце е облечено в топъл полар.
Спартак също е с шарена дрешка, примижал от удоволствие, докато Маги го дарява с ласки. “Чакаме лекарката, за да прегледа Урсула. След оздравяването си ще отпътува за Донецк, Украйна”, обяснява стопанката на приказното царство и целува котето. След което казва, че от “нейните деца” има в цяла България, както и в Словения, Италия и Германия.
Родоначалникът Нар с последния си приз СНИМКИ: АВТОРЪТ И АРХИВ
“Да, приемам ги като деца, защото те не са просто котета, а личности. Всяко има характер, начин да показва чувства и емоции. И съвсем не приличат на останалите от вида си. По-скоро са като маймунки, имат и нещо кучешко в поведението си”, разкрива особеностите на породата Маги.
По професия тя е машинен инженер, но от 2 г. се е отдала изцяло на призванието си, за което дълго не подозирала. Като всичко хубаво, открила го случайно. Просто съпругът и синът посетили изложба на котки в Търново, завърнали се с много впечатления и снимки.
“В мига, в който ги видях, реших, че ще имам развъдник”, припомня си младата жена. Харесала безкосмените котки, защото са класни и много търсени в Европа. Започнала със закупуването на Нар Котик Лепрекон – нейната гордост и родоначалник на развъдника. За него броила 1500 евро и смята, че е направила най-добрата си инвестиция – на всички международни изложби той винаги е първенец.
Съвсем наскоро го обявили за сюприм шампион след общо 23 спечелени приза. Котаракът има богата колекция от награди. Маги разказва любопитната история за появата на породата “Донски сфинкс”. И това е една от щастливите случайности, при която през 1986 г. жена намерила полуголо коте на московска улица.
Дожаляло за грозноватото същество с козина тук-там, помислила, че е болно и го отнесла при ветеринарен лекар. След преглед установили, че е напълно здраво.
Успокоена, жената го отнесла у дома си и го кръстила Варвара. Не след дълго остатъчната козина окапала напълно, а Варя сложила началото на странната порода, официално призната преди 5-6 г.
“Котетата изискват пълна отдаденост и много грижи”, признава Маги. Откакто се е заела с тях, тя забравила за почивка и море. Освен че са капризни и трудни за отглеждане, за тях са необходими и доста средства. Хранят се само със специални консервирани и гранулирани храни.
Задължително по веднъж дневно трябва да приемат и сурово месо. Обикновено им се дава телешки шол или пилешко филе. Заради голотата пък не издържат на студ – завиват ги с електрически одеяла.
“Имам подкрепата на семейството си. Ако не ме разбираха и не ми помагаха, не бих се справила”, казва Магдалена. Всички в дома са запленени от домашните любимци, които вечер ги покривали с тела в очакване на милувки.
“Предимството да имаш развъдник ли”, замисля се за кратко Магдалена. “Даваш много обич и получаваш още повече. Печалба няма, всичко се влага в отглеждането, даже има малка загуба.” Цената на питомците се определяла от качествата им. Ако искат домашен любимец кастрат, 500 евро ще стигнат. Иначе вървят между 700 и 1000 евро, ако е за развъдник – 1500.
Родоначалникът Нар
Докато разкрива тънкостите на занятието си, Спартак я прегръща някак по човешки. “Той е невероятно любвеобилен. Пръстчетата на краката му са 5 – отлика на породата, и му служат като ръчички”, за пореден път го обсипва с милувки Маги.
Котаракът бил страхотен хитрец и си завоювал място в дома с умно притворство. Държал опашката си така, сякаш е пречупена. Не искал да се храни, все странял от другите, унил и неконтактен.
Е, как да предложиш за продан такова своенравно животно, че пък и с физически дефект, помислила си стопанката и го оставила за домашен любимец. И симулантът изведнъж оздравял – изправил опашката и се захранил с апетит. Сега цялото му същество излъчва обич – от саможивеца няма и помен.
Пристига д-р Миглена Иванова, личният лекар на котешкото общество. Тя нежно съблича Урсула, за да я прегледа, и усмирява мяукащите протести с топли думи. “Настинала е, минава на антибиотици. Ще трябват и капки за нослето”, компетентно се произнася лекарката, а пациентката доверчиво се качва на главата й.
В дома на Паричеви няма пари, но има котета и райбер на всяка врата. Изобретателните четириноги скачат и си отварят, ако не е заключено. От известно време им оборудват стая за игри с катерушки, кът за забавления и всички глезотии, каращи ги да се чувстват комфортно.
Магдалена допълва, че общуването с тях носи огромна радост. Тъгува само когато се разделя с някое и го предава на нови стопани. След което не престава да се интересува как то се адаптира, добре ли е. Затова поддържа непрекъсната връзка с всичките си клиенти у нас и в чужбина.
Цялото потомство на Нар Котик е качествено, но като негов наследник в изложбите се очертава Рафаел – той е със сини очи, изключително рядко срещано у този вид.
На него Паричеви възлагат големи надежди. Дали ще се оправдаят, ще
разберат в средата на януари – тогава ще е първото му участие на
международно изложение в Атина.
“Котките придадоха нов смисъл на живота ми. Ако сега трябваше да избирам професия, щях да завърша ветеринарна медицина”, казва накрая Магдалена. Тя счита, че е щастливо осъществена майка на сина си и котешките си деца и го потвърждава с широка усмивка.
Източник: 24chasa.bg
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация