Един ден през лятото слязох пред блока.Там заварих моите приятелки Ами и Изабела.Поиграхме,поговорихме си и решихме да отидем в една градинка.
Щом пристигнахме видяхме един кашон.Той леко се клатушкаше.Ами си помисли,че може да е опасно.Изабела обаче ме дръпна за ръката и ме заведе при кашона.Когато надникнахме вътре,видяхме две малки котенца.Едното беше черно,а другото бяло.С Изабела възкликнахме.Ами също дойде и веднага ахна.Тя грабна черното и каза,че ще го вземе за себе си.Тогава аз побързах и взех бялото.Тъй като Изабела имаше котка,започна да ни дава съвети как да се грижим за бебетата.Трите решихме да идем у нас и да изкъпем и нахраним котенцата.
Влязохме вкъщи и отидохме в хола.Ами изтича до банята и донесе два легена с топла вода.Внимателно поставихме котетата във водата и започнахме да ги поливаме с шепи.Те явно не харесаха банята си и започнаха да мяукат...
Изкъпахме ги и сега вече ни оставаше само да ги нахраним и да ги сложим да спят.С Ами увихме котетата в кърпи и взехме пипетите пълни с мляко.Започнахме да им даваме.Така сладко зацокаха...След като ги нахранихме,решихме да ги сложим да спят.Изабела им подготви топли легълца.Тя взе и двете бебенца и ги сложи в гнездовидните креватчета.
Не заспаха веднага,първо помъркаха малко.Оставихме ги сами в спалнята и се оттеглихме в кухнята.Сипахме си сок и таратор и се наядохме.По едно време Ами се обади и каза,че ще кръсти своето коте Ерик,понеже беше мъжко,а аз заявих,че моето ще се казва Афродита,понеже е женско.
Минаха вече три часа,откакто бяхме намерили котетата.Мама скоро щеше да се прибере от работа и трябваше някак да и кажа.Дълго време мислехме с момичетата,но нищо не измислихме.След нямаше и минута се чу шумоленето на ключовете.Това беше мама.Тя влезе,поздари ни и отиде в спалнята,където бяха котенцата.
Минаха две минути и още не се чуваше нищо.С Изабела решихме да проверим какво става.Тръгнахме към стаята и Ами ни последва...
Когато влязохме заварихме мама,която държеше котетата като истински бебета в ръцете си.Тя ги гледаше влюбено и им пееше песничка.Всички момичета възкликнахме.Мама ни погледна и каза,че това което сме направили е много хубаво.Тя остави котаците и ни прегърна.Попитах я дали може да задържим бялото коте и тя ми позволи.Бях на седмото небе!Стана ми толкова приятно...
Днес котенцата са на 3-4 месеца.Тъй като не можехме да се грижим за Афродита,трябваше да я подарим на едни приятели.Те се грижат добре за нея и аз съм доста доволна.
Тази случка беше една от най-добрите ми преживявания изживяни някога,затова тя винаги ще остане в сърцето ми.
За да използвате тази функционалност, трябва да в вашия профил, ако нямате такъв може да се регистриране!
Вход Регистрация