Леопард

Леопардът наричан още пантера, е една от така наречени „големи котки“. Леопардите имат дълги нокти за по-голяма стабилност. Дълги и силни крайници за бързина. Движи се с около 100км. в час. Имат и голяма ловкост. Те са жълти на черни петна.

Леопардите ловуват единствено нощно време и са свикнали да прекарват деня, спейки скрити в шубраците, в дупката на някое животно или на клоните на някое дърво.

За леопарда дърветата са място, където почива, ловува и складира храната си. От височината на дървото леопардът прави засадите и нападенията над своите жертви, а също така държи храната си вън от досега на хиените.

Любима негова плячка са маймуните и някои видове антилопи. Напада и зебри, биволи и др. Когато няма възможност да ловува тази плячка, той също може да се храни с плъхове и други дребни животни и дори плодове.

Както и останалите си събратя от семейство „Котки“, леопардът е самотник. Изключение прави през размножителния период. Бременността му трае около три месеца и женската може да има от едно до шест малки, обикновено две или три.

Леопардът, наречен още пантера, принадлежи към семейство Котки и е разпространен предимно в Африка, източна и южна Азия. Обитава предимно тихи планински гори със скали и ручеи, храсталаци и по-рядко предпланински гори и открити равнини, където няма естествени прикрития.

Този хищник, това голямо и силно животно, има дълго, тънко и стройно тяло с къси, здрави крака и дълга опашка. На дължина тялото му достига 180 см, а опашката му до 110 см, височината му при холката е средно 80 см, а теглото 75 кг. Космената му покривка е гъста с ярка петниста окраска - черни петна на жълт или жълто-ръждив фон. Тази окраска го прави почти невидим сред тревите на саваната.

Леопардът е единак, катери се ловко по дърветата, където на сигурно място спи и се храни. Продължителността му на живот е около 23 години.

Леопардът се храни предимно с диви свине, сърни, елени и други копитни, по-рядко с гризачи и птици, като понякога напада маймуни и домашни животни.

Ловува сам през нощта, като дебне из засада. Той прави дълги и високи скокове умело, лази по скали и дървета, може и да плува. Всичко това заедно с голямата му ловкост, бързина и факта че издебва или открадва плячката си от засада, му осигурява сигурна храна.

Пантерата крие храната си от хиени и чакали, като я качва по дърветата. Леопарда не напада пръв човека, но има и леопарди - човекоядци. Понякога леопардите слизат и до населени места, и нападат добитък.

Кожата на леопарда е уникална. Окраската на всеки екземпляр е различна. Формата, големината и подреждането на петната е индивидуално за всяка една пантера.

Днес тези животни са заплашени от пълно унищожение, поради изтребването им човека, заради твърде красивата и ценна кожа.

Подобно на останалите едри хищници размножителният период обикновено се случва основно през късната пролет. Женската привлича мъжките с мирисни сигнали и звуци подобни на стържене.За няколко дни двата леопарда живеят заедно и се сношават многократно докато женската не забременее.

След около 90 дни женската ражда между едно и три малки. Крие ги, подобно на останалите котки, в пещера, гъсти храсти или кухина в дърво. Малките се раждат слепи и проглеждат около десетия ден. През първите седмици майката прекарва повече от половината си време с потомството, ближейки ги енергично, грижейки се за хигиената и защитата им.

Докато отсъства, малките остават в бърлогата, без дори да помръдват. Ако през това време женската почувства заплаха в защитената бърлога, веднага намира друга и премества потомството си.Носи ги в устата си, като държи нежно главите им между кучешките си зъби. Понякога се случва тази операция да бъде повторена три, дори четири пъти. Без съмнение това е поредното доказателство за изключителната предвидливост проявявана от вида, предпазливост по отношение на оцеляването и продължаването на рода. С времето женската започва да подхранва малките с месо от плячката. Това се случва около втория месец. По късно ги взима със себе си на лов и ги оставя да охраняват убитото животно докато не станат готови да участват в същинския лов.

До около шестия месец, дори по-натам малките все още са доста непохватни и повече се пречкат, но затова пък опознават домашната територия. Също така, наблюдението на прокрадването и убиването на плячката е основен елемент от обучението. Другият е играта – докато се забавляват, малките се причакват едно друго, прокрадват се и скачат върху братчетата и сестричетата си, борят се и си поставят засади. Майката пък използва това време да учи потомството на дисциплина. Удряйки ги с лапа или чрез ръмжене им показва, че трябва да се научат да бъдат максимално тихи, да застиват на място, за да могат да избягват опасност. 
До осемнадесетия месец малките порастват и вече не се различават по размер от майка си. Рядко, но все още се случва да делят плячката, поне до втората година, когато започват самостоятелния си живот и установяват собствена територия. Не всички обаче напускат ловните полета на майка си, когато станат независими. Мъжките обикновено напускат по-скоро и отиват по-далече от женските, които често майката не прогонва докато не достигнат сексуална зрялост, което се случва на около две години и половина. Продължителността на живота им достига до около петнадесет години в свободно състояние.

Източник: www.balon4e.com