Леденото сърце

"Не знам защо хората казваха,че имам ледено сърце.Те мислеха,че не чувствам ,че не мисля,че съм нищо.Сините ми очи не показваха нито радост ,нито тъга,или поне така казваха..."Размишлявам така често,както повечето улични кучета... 

Старата,изморена майка легна в мръсния кашон на задънената улица.Пъхка,охка и ето ни мен и сестрите ми на лошия свят.Но един ден се чу свистене от гуми,тежки стъпки запристъпваха към нас.Сестрите ми се разбягаха,но майка ми и аз останахме неподвижни.Те започнаха да я ритат аз направих опит да ги спра.Излаях (както лаят повечето двумесечни палета).Очите ми започнаха да присвяткат като ледено огледало осветено от фенер.Ухапах един от тях и ръката му замръзна.Кучкарите се уплашиха и избягаха,набирайки номера на полицията.Чух гаден звук,който пронизваше ушите ми.Един мъж ни приближи- държеше пушка.В същия миг заспах...Събудих се окована с вериги в най-тясната възможна клетка в кучкарника.Не можах да помръдна.Бях отделена от другите кучета.Всеки ден ме пребиваха и не ме хранеха,но един ден дойде моето спасение.С оранжевите си коси тя клекна при мен,направи знак на пазачите да ме развържат и ме гушна.Аз трепнах,тя също...В продължение на няколко минути стояхме гушнати.После момичето стана,сложи ме в колата и и потеглихме.Тя живееше в скромна,малка къщичка,но беше толкова уютно и приятно.Положи ме пред топлата камина,легна до мен и заспа... 

Годините прелитаха през ума ми.На 7-мата ми годишнина аз се запитах"Тя защо не ми говори?Защо не е проронила нито дума през цялото време?"В същия момент на вратата се потропа.Момичето отключи-в стаята влезе мъж облечен в бяло сако-беше лекар.Той и говореше с часове,но тя поклащаше глава в знак на неразбиране.Тогава разбрах-тя беше глухоняма.От ледените ми очи потекоха сълзи.Имах чувството,че се разтапям...Припаднах.Събудих се на лекарската маса.За мое съжаление ветеринаря беше човекът,който уби майка ми,но останах неподвижна..Би ми инжекция и отново заспах.Казаха й да излезе от операционната,но тя не разбра и се наложи да я избутат.Докторът проряза гръдния ми кош ,но забеляза,че моето сърце..е от лед...Отново извикаха момичето,чието име така и не разбрах...тя погледна леденото ми сърце и го докосна-аз трепнах.Лекарите започнаха да викат-аз не дишах,нямах пулс-бях мъртва.Момичето започна да плаче,но после погледна пак сърцето ми-ледът се бе разтопил,тя го хвана и в същия миг каза"Обичäм те." 

Докато живее тя-ще живея и аз в сърцето и! 

Авторско!