Легенда за кучето

- Какво искаш, кученце?

- Добри Боже, всичко, което искам, е да живея при теб на небето, на постелката пред вратата.

- Само това остава! – казал Бог. – Не ми е нужно куче, докато не създам злодеите.

- А кога ще ги създадеш, добри Боже?

- Никога. Уморих се. Пет дни вече работя, дойде време за почивка. Ето, завърших теб – кучето – моето най-сполучливо творение, моят шедьовър. Ще е добре, ако с теб спра. Лошо е, когато художникът с упорството си се старае да прехвърли своето вдъхновение. Ако продължавам да творя, може би нещо ще разваля. Отивай, кученце! Иди, засели се на Земята и бъди щастливо!

Кучето дълбоко въздъхнало:

- А какво ще правя там, Боже?

- Ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще растеш и ще се размножаваш.

Кучето въздъхнало още по-горчиво:

- Какво още искаш?

- Тебе, мой Господи! Не може ли и ти да се заселиш на Земята?

- Не – казал Бог. – Аз имам други дела. Това небе, тези ангели, тези звезди поглъщат цялото ми време.

Кучето навело глава и вече се канело да тръгва, но опитало още един път:

- Ако там долу, добри Боже, имаше някой, който да прилича на теб…

- Не – отговорил Господ. – Няма!

Кучето подвило опашка, направило се на малко и нещастно и още веднъж попитало:

- Ако ти само имаше желание, добри Боже … Можеше поне да опиташ…

- Това не е възможно – отвърнал добрия Бог. – Направих това, което бях длъжен да направя, моята работа е свършена. Никога няма да направя същество, по-добро от теб. Ако днес исках да създам друго същество, то, усещам го с дясната си ръка, нямаше да ми се получи, както трябва.

- О, добри Боже – умолявало кучето, – нищо, че ще стане несполучливо, само ако мога да ходя с моя приятел заедно, да мога да полегна в краката му, когато той спре…

И тогава добрия Бог се удивил, че е създал такова добро животно и казал на кучето:

- Добре, нека да е според желанието на твоето сърце.

Влязъл в своята работилница и създал човека.

Но човекът не знае за това…

Източник - chereshkata.com