-
- Блог
- Кървавата роза, Глава 1, Тези сини очи
Кървавата роза, Глава 1, Тези сини очи
05:45 26.05.2014
Любопитно
1173
15
Часовникът тиктакаше.Роуз бе будна и гледаше тавана, озарен от първите слънчеви лъчи.Какво ли бълнуваше в младежката й глава?Алармата иззвъня и момичето се сепна.Изключи я и забърза към банята, но там вече беше малката й сестра, облечена в розовата си нощница. -Ха!Изпреварих те!-извика момиченцето и влезе в банята.Сестра й-Джени-беше едно сладко, но досадно дете.Роуз изчака малко.Джени излезе и тийнейджърката можеше да се оправи на спокойствие.Роуз влезе в банята и застана пред огледалото.Изми зъбите си, върза тъмно русата си коса на обичайната конска опашка и се погледна в огледалото.Не изглеждаше зле.Кафявите й очи гледаха умно, тя разклати главата си и излезе.Когато си на шестнайсет и живееш без баща животът ти би бил труден, но този на Роуз не беше такъв.Или поне тя така си мислеше сутринта...
Тя закуси от своята пълноценна зърнена закуска и взе своята ученическа чанта.Часът беше 7:20!Тя щеше да закъснее.На бегом излезе от апартамента и звънна на такси.Като слезе по асансьора таксито чакаше Роуз пред блока.
-Добро утро момиче.На къде да карам?
-Към Шарън Стоун 5 училище Соут Хай.
-Добре.Два долара и педесет и три цента.
Момичето плати превоза си и потеглиха.След 5 минути тя беше пред училището и с на бърз ход отиде до класната си стая.Звънеца не беше бил до момента когато Роуз остави раницата си на стола.Госпожа Грей влезе в стаята и прозорците се отвориха ей така.Да...тя беше най-студената учителка в това училище. Часът по биология започна.
-Добро утро, ученици-каза с провлачен глас госпожа Грей.
-Добро утро-измънкаха трима-четирима.
-Седнете и отворете домашните си работи-каза им тя и седна тежко на стола си.-Роуз.Твоята домашна работа моля.
Роуз нервно отвори страницата с нейното кратко есе на тема „Защо заплождането на организмите е толкова важно?“ ,но то не беше там!
-Къде е...къде е...-нервно започна да мънка Роуз под носа си.
-Роуз?Имаш ли домашна работа за днес?-Роуз с треперещи пръсти затвори тетрадката си за домашна работа и отговори
-Не госпожо Грей.Нямам.
-Роуз...изненадваш ме.Пиша ти забележка и не извинено оцъствие.Дай си бележника.
Роуз стана от стола си и с тъга даде своя бележник който се превърна в черното й
досие.Но от слабост тя напусна стаята и се разплака в коридора.Тогава от стаята излезе и Донатела-нейната най-добра приятелка.
-Айде да си отидем след 5-тия час.Госпожа Шерън я няма.В болнични е.Искаш ли?
-Ми добре.Много ти благодаря че си до мен сега защото ми стана много гадно за това есе.
-Няма нищо.Ще се поразведрим.-и се гушнаха.Донатела влезе в класната стая.След 20 минути скучаене в коридора звънеца би.Роуз си взе Фрапе от близкото магазинче и се върна в класната стая.Звънеца пак би.Беше време за час по химия.Господин Андерсън не беше един от най-забавните учители в училището.Винаги даваше всички задачи от урока за работа в клас въпреки че не разказваше урока а само се занимаваше с кубчета на рубик.
-Господин Андерсън.-опита се да прекъсне спокойната работа на господина която беше да нареди поредното кубче на рубик което винаги не можеше да нареди.
-Кажи, Роуз.
-Може ли да попитам как да измерим пеха-то на организма на 13 задача?- на господина не му се занимаваше ,но така или иначе звънеца удари.Той се обърна и каза „Довиждане„ на учениците си.Голямото междучасие беше в разгара си. След часовете по математика тя си тръгна от гимназията с Донатела и искаше по най-бързия начин да си тръгне от мъчителното училищно заведение.С Донатела седнаха на едно кафене.
-Донатела как ще реагират родителите ми за забележката и оцъствието?
-Ох Роуз.Това беше наистина кофти.Ти си отличничката на класа...и изведнъж Грей ти натресе забележка.Беше много кофти от нейна страна.
Така постояха час и половина и си тръгнаха от кафенето.Те се ръзделиха на ъгъла на улицата на Донатела.Роуз продължи сама.Изведнъж някой я удари по главата и тя припадна.
-Роузи,Роузи...припяваше някой с тежък глас.Момичето се събуди.Опипа главата си която беше в кръв.
-Ах...момиченце...-удари й шамар той.-Добре дошла в света на злото ...ти се забърка в голяма каша...с едно момче...с една любов...с една...роза...
Тогава влезе още едно момче.Острия поглед на момичето се избистри и видя как две момчета с черна коса и прекрасни сини блестящи очи се скараха...но...те бяха с маски.разполовени маски и се виждаха само устните и носът им...ах тези устни...те говореха толкова строго, но нежно...трудни, но красиви думи.Не можеше да разпознае кои са тези момчета на нейните мечти, но в момента имаше по-сериозни проблеми.Тогава едното момче си тръгна.Другото се приближи повдигна я и я сложи на едно легло с копринени бели завивки.Сините му ярки очи се разтичаха в погледа на момичето.Бяха толкова красиви...
-Ох Роуз...в какво те забъркаха...-той наведе глава.Пролича си ,че тежки сълзи се изрониха от красивите му, сини като езера очи.Той стана и излезе, а Роуз остана да лежи сама в тъмнината...
Jesika White-Gold&The Drama
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация