Кучетата и хората

Кучетата няма нужда да се сблъскват с много от проблемите на хората. Но това не ги прави по-малко зрели или добри. Всеки ден виждам хора, които не са човеци. Ругаят и псуват, бият и кръшкат, мамят и лъжат, говорят и не слушат.

Хора, които наричахме наши приятели, се оказват предатели, когато най-малко очакваш. Забиват ти нож в гърба, а понякога дори и в сърцето. Предават те и продължават напред, без да се обърнат и да видят дали дишаш. Някога сте се смели заедно, гледали сте филм, разхождали сте се, пили сте литри кафе… докато идва един красив ден и те решават, че не са ваши приятели.

Човекът до вас също понякога решава да си тръгне. Събира си багажа, взима част от общите книги и цялата колекция от дискове (да, вие бяхте от хората, които все още слушат дискове) и си заминава. Решила, че вече не е щастлива.

Не знам как човек решава подобно нещо. Дали не е щастлив дълго и накрая просто си тръгва… или вчера е осъзнал, че е нещастен и днес вече си събира багажа.

Да, хората те предават. Заложено е в тях. Може би не го искат, може би не го планират, но го правят.

При кучетата не е така. Те остават с теб докрая. Едно време един съсед имаше куче. Биеше го всеки ден. Но кучето пак се връщаше при него в края на деня и лягаше до краката му,за да го погали. Дълго съм се чудел на това куче. Защо прави така? Защо не го ухапе, когато стопанинът го бие? Защо не избяга, когато той е оставил вратата отворена?

После осъзнах. Кучетата не бягат и не си тръгват. Те остават, когато си най-лош и най-беден. Те са до теб, когато ти е най-трудно, просто защото са твои приятели.

Не си тръгват, не бягат, не изневеряват, не говорят лъжи по твой адрес. Просто стоят, търпят и чакат ти да се промениш. Може би и ние хората трябва да се научим от тях.

Да се научим да бъде по-добри и по-човечни. Да прощаваме на някого, когато не заслужава, просто защото вярваме, че вътрешно той е добър човек. Да останем до приятелите си, когато те ни отпращат. Да даваме любов на всички, които са около нас.

Хората не трябва да бъдат лоши. В повечето от нас това е заложено отвътре. Но ние трябва да преодолеем това усещане. Трябва да се стремим да бъдем добри към всички: към непознатите на улицата, към неприятелите ни, към колегите, към хората в социалните мрежи, към най-близките си хора, към тези, които обичаме най-много. Трябва да прощаваме на тези, които ни нараняват. Не заради някаква конкретна причина. Не богохулно, само защото Бог ни гледа.

Трябва да прощаваме, за да получим вътрешно усещане на пълното. Затова, че сме добри, когато никой не го е очаквал. Трябва всеки ден да прескачаме нова и нова бариера на нашето съзнание. Да бъдем различни и силни! Трябва да приличаме повече на кучетата и не толкова на маймуните. Да се научим от тяхната преданост и чувство за справедливост. Трябва да си намерим подобен най-добър приятел, който ще е до нас винаги.

Затова, ако искате истински приятел, който да бъде до вас много дълго време си осиновете куче. Не го купувайте, приятели не се купуват. Всеки, който желае да осинови бездомно животно, може да се свърже с администрацията на "Вземи ме вкъщи" на имейл haide@osinovi.me или да посети уебсайта и секция Осинови. Там кандидатът попълва подробна анкета, която цели да установи дали той има подходящи условия за отглеждане на животно, а след това се провежда и интервю на живо.

Това и добрината, която смятам да направям аз. Да осиновя куче, да се включа в кампанията на ANIMAL RESCUE SOFIA или да направя някаква подобна добрина!

Всеки ден трябва да правим малки неща и никога да не забравяме да бъдем добри хора!

 Източник:woman.bg