КотекКоледа(КотешкаКоледа)

КотекКоледа(КотешкаКоледа)
Ейви започна да търашува в стаята си...Защо ли?Защото търсеше хартия и молив.
-Тате-е-е! Къде ми са листите и моливите?!?-Попитала тя с цяло гърло.
Ейви слязла поне по 40 стъпала за долния етаж.
-ТАТЕ! Къде ми са листите и моливите?!?-Попитала тя с цяло гърло пак.
Баща и избощно не и обърнал внимание, а само казал:
-В рафта са! За какво ти са?
Ейви се намръщила така,че чак очите и станали миниатюрни.
-Ами за да пратя писмо на КотекКоледа!Ето защо тате!-Казала Ейви,все така с намръщено лице.
-Ейви, знаеш, че КотекКоледа не съществува.-Казал баща й,с малко строг глас.
-Няма нищо,все пак ще се опитам.
Баща й въздъхнал тежко.Нямал за какво да спори с дъщеря си.
Ейви се качила в стаята си,седнала на чина си и написала с най-красивия си почерк писмото.След няколко минути тя вече била готова с него.То гласяло следното:
"Мили КотекКоледа,
Това е първото ми писмо и искам за Коледа да ми подариш една женска- Руската синя котка. Много искам котка, а родителите ми нямат толкова пари за такава.Бях много послушна цяла година! Е с две изключения.
Твоята Ейви от Еклев!" (Измислен от мен град)
Ейви слязла пак и попитала баща си:
-Тате,откъде се пращат писмата до КотекКоледа?
-Ами чакай да помисля малко...Слага се до най-хубавото място за една котка!-Казал бащтата на Ейви с хитра усмивка.
-На канапето!-Сетила се Ейви.
-Да ,на канапето миличка. - Казала майка й която се подала от кухнята.
Ейви се усмихнала на майка си и сложла писмото на канапето.
-Мисля, че Котек няма да дойде ако не си изядеш вечерята и не си легнеш в леглото рано! -Казала майката Еиви.
Ейви въздъхнала,тя мразела да си ляга рано, но нямала друг избор!-Добре мамо! Но само да попитам - Какво ще ядем?
-Риба, при това шаран.
-Иий,защо шаран? Заради... -Попитала Ейви,с малко подозрително изражение.
-Заради КотекКоледа,мила! Нали котките обичат риба?Нека да го зарадваме.-казал бащата на Ейви с лека усмивка.
-Да, обичат. Е, аз ще вечерям!-Казала Ейви, влязла в кухнята и започнала да яде на масата...
Когато се нахранила казала:
-Наядох се! Мамо,може ли само малко преди да си легна да почета?
-Хахаха, разбира се, че може! - Казала майката на Ейви с грейнало от щастие лице.
-Мерси,мамо! -Казала Ейви и целунала майка си.
Ейви се качила в стаята си и започнала да чете...Малко по-късно заспала с книга на гърдите си.
Точно в полунощ нещо се промръкнало в коридора.И кой бил това? Бил Ескар помощникът на КотекКоледа. Той потърсил писмото и го намерил, прочел го и го пъхнал в торба с още 2-писма. Ескар въздъхнал тежко и тревожно. Нямало повече писма, никъде по-света. Само тези трите.Той си тръгнал от къщата. На прага й той се превърнал в сребърен дим, който бил отнесен от вятъра.
Много далече пред една работилница той си възвърнал котешката форма. Ескар отворил големите врати и взлязъл в работилницата. Само да Ви я опиша как изглеждала. На тавана й имало котета с крила които лежали, гонели се и седяли в облаците. На стените имало червени тапети, на които били изрисувани котета с чували. Направо било рай! А машините за нашийници, хранилки и всичко за котки наподобявали шейна теглена от птички.Направо не мога да Ви опиша колко красиво било всичко! Сега да се връщаме на историята...Ескар отишал до един трон на края на работилницата.Там седял един бял котарак.Този котарак именно бил КотекКоледа.
-С-сър, трябва да Ви съобщя една много лоша новина.-Казал Ексар със много треперещ глас.
-Няма нищо, дори ако имаме само 3-писма за КотешкатаКоледа.-Казал КотекКоледа със нежен глас и топла усмивка.
-Откъде знаете?Но...-Казал Ескар с учудена физиономия на лицето.
-Мога да знам какво правиш и какво е станало.-Казал КотекКоледа с такава усмивка,че чак сребърните му зъби се показали! - Ще ми прочетеш ли писмата моля?
-Да,разбира се господарю! - Казал Ескар и извадил трите писма от чувала.Първото беше много особено, с някакви завъртулки на плика... Ескар започна да го чете:
"КотекКоледа,
това е поне 35 ми писмо и никога не съм получавал котка! Този път найстина искам да ми дадеш една Руска синя котка!
Блек от Евенет"(Пак измислен от мен град)
- Хм,не съм получавал никога 35 писма от този човек. - Замислил се КотекКоледа. - Давай нататък.
2-то било пълно с грешки!:
"Вили КотеккКолета,
Дова е тървото ми тисмо и ишкам едня Руска синя кодкя.
Елица от Верент"(Всички градове са измислени от мен вкючително и този)
Направо Ескар едва го прочел а Котек въздъхнал. Как може една 9-годишно дете да пише с толкова грешки!?
- Моля те,Ескар онова последното ли е? -Попитал КотекКоледа.
- Дам,последното е!Ето какво пише:
"Мили КотекКоледа,
Това е първото ми писмо и искам за Коледа да ми подариш една женска- Руската синя котка. Много искам котка, а родителите ми нямат толкова пари за такава.Бях много послушна цяла година! Е с две изключения.
Твоята Ейви от Еклев!" (Измислен от мен град)
- Добре...Ескар колко Руски сини котки имаме?
- Само една е господарю. Но тя излизе провал на природата! Вместо с зелени или оранжеви излезе със сини очи!!!
-Ммм,лоша работа...Много лоша! Имаш ли идей как и двете деца без това което лъже, че ми е пращало 35 писма да получат по-една котка?
-Нямам никакви идей сър.Защо да не проверя във"Прородистия котешки хамбар''?
-Много добра идея!И кой казал, че нямаш идей?Сега отиди във "Прородистия котешки хамбар'' и ги питай дали имат още една Руска синя котка.

-Да сир!-казал Ескар и пак се превърнал на сребърен дим, който отлетял за пътя на "Прородистия котешки хамбар''...

Този път наистина ще има продължение!:)Но когато реши автора!

Автор:Снежен леопар