Когато тишината убива....

Нaписано  в памет на всички животни, загинали и продължаващи да загиват в катастрофалния  потоп в Сърбия , Република Сръбска и Босна и Херцеговина през май 2014 година. От Milica Petrovic Ex  Popovic

Аз съм едно  щастливо куче! Имам хубава къща с красива градина. Имам стопани, които ме обичат, колкото и аз тях. Бих дал всичко за тях. Бих дал живота си, само те да са добре.

Те са прекрасни хора - Мама Славка, татко Джуро и тяхното красиво малко момиче -  любимата ми млада дама Ана . Тя е едно прекрасно момиченце. Мама  казва, че  вчера стана на 3 години. Просто бавно расте! Ние кучетата доста повече порастваме за  3 години.

Наричат ме Чупко ( Рошко) и казват, че съм  отчасти  ретривър .... И аз съм на три години, но някак си съм по-голям от Ана ..... мама Славка и татко Джуро  ме намерили, когато съм бил много малък. Kазват, че са ме намерили в кофа за боклук . Аз не знам какво е това, но по историята бих казал, че  е ужасно място. Намерили са ме мръсен, рошав и смърдящ. От там и моето име Чупко.

Когато пристигнах в своята красива къща с красив двор и градина вече имаха Ана, но тя беше много малка и увита в една бяла кърпа. Аз просто я обичам!  Израснахме заедно .... въпреки че тя е малко по-бавна, но това няма значение , аз пак я обичам!

А нашата къща просто обожавам - тя е красива, просторна, винаги има храна .... Имам си и красиво легло в хола.

Чакайте, трябва да чуя това ... Съжалявам , че прекъсвам историята си!

Мама и татко слушат голямата машина, от които хората говорят.

Те са уплашени ! Какво става ?

Изтичах до тях, като въртях опашката си, за да ги развеселя , но те  само леко ме бутнахa и ми казаха : "Не, не сега Чупко " .

Може би са ядосани, защото вали в продължение на 2 дни вече и когато изляза се връщам с малко кал в къщата?

Не, не е това, гледат  през прозореца , ужасени са ! Какво става ? Искам да помогна !

Започват да търсят неща из  къщата, обличат се , обличат и Ана ....... Ето, викат ме, за да отида с тях на втория етаж, значи може би  все  още мога да съм им от помощ. Качваме се, нещо се чува зад мен .... обръщам се.......... как така има  вода в къщата ?!!

В момента сме на втория етаж, мама е на телефона, Ана започва да плаче ..... Става нещо наистина сериозно!

Мисля, че е заради водата, която влиза в къщата .

Mама стои на балкона и чака нещо . Татко държи Ана и я успокоява , казва че всичко ще бъде наред !

Ето, мама ни вика да отидем на  терасата. Тичам  с тях.

Някаква лодка стои до прозореца  с някои хора вътре .

О, Боже , колко вода! Не сме ли на втория етаж ?

Чувам хората от лодката  " Всички трябва да напуснат  Обреновац , но той не може, това е заповед! "

Това трябва да го чуя .... сега мама крещи : "Моля ви , господине , моля ви се , ние имаме голямо куче , домашен  любимец на нас и детето, вземете и него .... моля !“ - Започва да плаче ....

Ана  започва да крещи , татко се опита да успокои нещата, които казва на хората : - „Е, ако не може да го  вземем с нас и ние няма да дойдем .... Вземете детето“.

- КАКВО? ? ? ? ? ? Тичам до татко, докосвам с лапата си , той се навежда ... Виждам една сълза в окото му .

Разбирам  всичко !!!! Взирам се в очите на татко  и очите ми предадат думите ми : " Вървете , Ана има нужда от вас , моля те, искам да отидете ! Не се притеснявайте за мен, аз ще остана , ще се опитам да се спася с плуване, Нашата Ани се нуждае от вас !“

Избутвам го  с носа си към лодката. Те разбират! Виждам сълзи в очите им.

"- Знам , знам, че ме обичате.

Обичам ви, затова искам да отидете , не се притеснявайте за мен.

Ще съм щастлив да знам, че вие сте добре.“

Всички отидоха в лодката . Аз останах на верандата .

Звукът на двигателя на лодката заглъхва .

Ох , толкова е тихо !

Чувам само своето дишане . Ох лапите ми са вече във водата.  ........ Ще изчакам още малко ..... какво да правя?

Отивам да хапна , оставиха ми храна в стаята – да я изям, докато водата не стигне и там.

Ям, но всъщност не ми се яде нещо... .....

Вече има вода в стаята, стига до стоаха ми..

Това не е добре, ще почакам още малко, но трябва да съм  готов да се опитам да плувам .  Ще изляза през вратата на терасата, която е отворена .

Започвам да плувам . Движа се !

Оххх  плувам и плувам от  кой знае колко време , но не виждам сухо място, навсякъде има само вода ......

И така .... всичко е тихо и спокойно ... чакай, чакай ..... Чувам нечий лай .... някой вика за помощ.

Виждам ги! Това са моите приятели от квартала Лаза , Пепи , Ките  и Дороти !

О БОЖЕ, ТЕ СА ЗАТВОРЕНИ В КЛЕТКИ!!! ДОРОТИ Е ДО КЪЩАТА, НО Е ВЪРЗАНА С ВЕРИГА!

Не мога да ги освободя, Боже мой , не мога да им помогна , така че да не се удавят!

Сигурно техните стопани са се удавили , преди да могли да ги пуснат ..... нищо не мога да направя... трябва да продължа да плувам .... но се виждат  само покривите на къщите

Отново ..... тази ужасна тишина , дори муха не се чува.

Студено ми е. .... Ох  ...... толкова ми е студено .... лапите ми са  някак вцепенени ..... Мисля, че няма да успея ...

Важно е ... че мама, татко и Aна са в безопасност.... това е най-важното , сега всичко е е наред, аз съм спокоен.

Господи, каква тишина ... и падна мрак , не виждам нищо .......

Но аз дори не се движа..... не мога ....

Aнa , Славко , Джуро , толкова съм щастлив , че сте добре . Вие сте чудесни , благодаря ви за всичко . Надявам се да съм се изплатил за вашата  щедрост към мен , когато ме спасихте ..... сега ти ми се от даде възможност да отговоря на жеста ви. Обичам ви ........ ваш Чупко !

Продължавам да мисля, че все пак ме уби тишината! Обичам ви !

Автор - Milica Petrovic Ex  Popovic

Написано  в памет на всички животни, загинали в катастрофалния  потоп в Сърбия , Република Сръбска и Босна и Херцеговина през  май 2014

Източник : facebook