Един от най-интересните бозайници в света е кенгуруто, представител на подклас Двуутробни, т.нар. Торбести бозайници (Marsupialia). Това, което прави тези бозайници различни от останалите, е кожената торба при женските индивиди, в която те отглеждат своите малки.
От всички представители на подклас Marsupialia най-голям е кенгурото, като се различават над 40 различни подвидове. Те са представители на семейство Кенгурови (Macropodidae).

Историята за произхода на името „кенгуру“ е доста интересна. Легендата разказва, че преди много много време европейски изследователи попитали местни аборигени в Австралия „Какво е това животно“? Аборигените отговорили „Кенгуру“, което на техния език всъщност означавало „Не разбираме въпроса Ви“. Европейците обаче помислили, че това е името на животното и така то получило познатото ни днес име.
Родината на кенгуруто е Австралия. Дори на австралийския герб е изобразено кенгуру, което символизира напредъка на страната, тъй като тези бозайници се движат само напред и никога назад.

Кенгуруто обитава разнообразни територии – от гори и силно залесени земи, до савани и тревисти равнини.
Кенгуруто достига височина до 3 метра и тежи между 60 и 100 кг. Изключение прави най-голямото кенгуру в света - Червеното кенгуру, което може да достигне височина 6 метра и тегло 300 кг.
Предните крайници на тези интересни торбести бозайници са изключително къси, за сметка на задните, които са пригодени за бягане и скачане. Кенгуруто може да развие скорост над 60 км/ч и да прескочи 3 метрова ограда. Голямата му опашка служи за баланс на тялото, докато подскача. Това е необходимо, тъй като то повдига едновременно и двата си задни крака при скок.
Кенгурата имат изключително добро зрение, но само когато става въпрос за движещи се обекти. Кенгурата имат и отличен слух. Те дори могат за завъртат ушите си във всички посоки.

Представителите на семейство Macropodidae са социални животни, които живеят на групи до 100 индивида, водещи от доминиращ мъжки. Най-малката група е от двама или трима представителя. Активни са денем.
Големите торбести бозайници от семейство Macropodidae обикновено имат по едно малко на година, което остава в торбата на майката между 7 и 10 месеца, но след този период продължава да суче до 12 – 17 месечна възраст. При раждането си то има доста скромни размери - едва 2 – 2,5 см и тежи не повече от 1 грам, като се налага да пропълзи по тялото на майка си, за да стигне до кожената торба. Това е и критичен за оцеляването му момент. Бременността трае около 30 дни.
Кенгуруто може да има до 3 малки на година, като те не се развиват едновременно. Женската може да забременее веднага след раждането на първото малко и да задържи плода в утробата си, докато то не напусне торбата.
Кенгурата са вегетарианци. Подобно на козите и овцете, те преживят. Обикновено са активни денем, като само Червеното кенгуру може да е активно и нощем. Кенгурата могат да оцелеят много дълго време без вода и по принцип се нуждаят в малки количества от нея.
Кенгуруто е защитен от закона вид. Въпреки това много хора избиват този прекрасен бозайник заради кожата и месото му.

В дивата природа кенгуруто живее само около 6 години, а в зоопарк или природен парк – до 20 години.
Източник: ecomediq.com
За да използвате тази функционалност, трябва да в вашия профил, ако нямате такъв може да се регистриране!
Вход Регистрация