Камила

Камилите са род бозайници от разред Чифтокопитни, които притежават характерни мастни отлагания на гърба, известни като гърбици. Известни са два съвременни вида камили - едногърба и двугърба камила, както и три изкопаеми вида. Обитават сухите пустинни местности на Северна Африка, както и Западна, Централна и Източна Азия. Двата съвременни вида са опитомени и се използват за добив на мляко и вълна, както и за работни животни.

Средната продължителност на живот на камилите е между 40 и 50 години. Зрелите екземпляри достигат на височина до 1,85 m при плешката и до 2,15 m при гърбицата. Самата гърбица е около 30 cm. Камилите могат да бягат със скорост до 65 km/h за кратки разстояния, но могат да поддържат скорост от около 40 km/h за дълго време.

Камилите живеят в пустинните райони. Най-многобройни са в Североизточна Африка, по-малко са в Азия. В света има около 15,4 милиона камили, от които едногърбите наброяват на 14 милиона, а двугърбите на 1,4 милиона.
Брой на камилите, използвани за търговски цели в световен мащаб за 2003 година

Едногърбите камили могат да се открият предимно в Сомалия, Сахел, Магреб, Близкия Изток и Индийския субконтинент. Около четвърт от общия брой камили в света се намира в Сомалия и сомалийския регион на Етиопия, където камилите са важна част от номадния начин на живот на местното население — използват се за транспорт и храна. Едногърбите камили са предимно домашни животни.

Популацията на двугърбите камили е намаляла до около 1,4 милиона животни, като по-голяма част от тях са одомашнени.

Концентрирането на мастни запаси в една част от тялото, каквато е гърбицата, минимализира отлагането на мазнини в други части на тялото, а това от своя страна има значение за усиления топлообмен — приспособление за живот в топъл климат. Мазнините натрупани в гърбицата са много ценен ресурс при недостиг на храна и вода — при метаболизирането на 1 грам мазнини се отделя около 1 грам вода, при което се гнерира изключително голямо количество енергия .

Способността на камилите да издържат на безводие за дълго време е също резултат от много физиологични приспособления. Техните еритроцити са с овална форма за разлика от тези при другите бозайници, които са кръгли и дисковидни. Това е с цел да се улесни предвижмането им в дехидратирано състояние. Еритроцитите са значително по-стабилни в сравнение с тези от други животни и са способни да издържат на големи вариации в осмотичното налягане, което е свързано с обезводняването и последващо поемане на вода — от 100 до 150 l на едно пиене .

Камилите са способни да издържат промени в телесната температура и съдържанието на вода, които биха умъртвили повечето други животни. Тяхната телесна температура варира от 34°C през нощта до 41°C през деня, като едва над тази температура започват да отделят пот. Горната граница на телесната температура не се достига при сравнително меки климатични условия, поради което камилите може да не се потят през целия ден. Изпарението на пот става от повърхността на кожата, а не от козината, поради което тялото се охлажда много ефективно за сметка на минимални загуби от вода.

Особеностите в строежа на ноздрите, помагат за задържането на вода при издишването

Счита се, че камилите могат да поемат достатъчно количество вода при поглъщането на храната си при сравнително благоприятни условия, което от своя страна ги прави независими от питеен източник

Гъстата вълна на камилите е сред една от адаптациите за живот в пустинни условия. Козината на камилите отразява слънчева светлина, което ги изолира от лъчението на пясъка. Обезкосмена камила се поти с около 50% повече от за да предотврати прегряването на тялото. Друго приспособление са дългите крайници, които я отдалечават от топлата земя. Камилите са в състояние да плуват .

Бъбреците и храносмилателния тракт на камилите са изключително ефективни при задържането на вода. Урината е под формата на гъст сироп, а изпражненията да сухи, способни да горят.

Приспособленията, облекчаващи суровия живот в пустинята, я правят отлично товарно животно. Наричат камилата “кораб на пустинята”. Кервани от камили векове наред пренасят товари и хора през безбрежното море от пясъци. Керванът представлява навързани една след друга камили, които следват водача.

Камилата е верен помощник на човека. Способността и да пренася тежки товари е забележителна. Тя може да носи близо половината от собственото си тегло във вид на товар, а понякога дори и толкова, колкото тежи самата тя – над 500 килограма. С такъв товар животното може да крачи без престой в продължение на 80 часа. При това достига до скорост над 20км/ч. Народите, населяващи пустинята, наричат камилата “джамач”, което означава “красива”. Камилата е била мерило за богатство.

Мъжка едногърбата камила тежи около 400 kg, а двугърбата може да достигне до 650 kg. Женските са по-леки, достигащи на тегло между 250 и 370 kg. 
Една камила дава от 2 до 4 килограма вълна, която е значително по-здрава от овчата. От нея изработват ръкавици, пуловери, одеяла, но никога не тъкат килими. Обичаят забранява строго да се стъпва върху камилска вълна, тъй като тя се смята за нещо "чисто".

Млякото на камилата е гъсто, сладникаво и ароматно. От него правят масло и много мека, мазна извара. Камилите се доят 4 пъти на ден, като през това време малкото камилче трябва да е до майка си - в противен случай тя няма да допусне да я издоят.

Да се обучи една камила да бъде яздена, е истинско майсторство.Въпреки че не изглежда много удобна, ездовата камила вози меко и приятно за ездача. Пустинните войни от Африка използват камилата за езда и, въпреки голямата скорост в галоп, камилата остава достатъчно удобна.

Източник: www.balon4e.com