Как да наказваме провинен домашен любимец

Напоследък е модерно, вместо да се разкрещите на любимеца си, грижливо да опишете неговите провинения на лист хартия, да го поставите до белята, която е направило, и да го снимате. След това, разбира се, трябва да публикувате снимката в социалните мрежи, за да видят всичките ви приятели какво е свършило кучето днес и колко съжалява за това. Новата мода се нарича dog shaming – “засрамване на кучето“.

Макар да е честа практика по света, ефектът от нея е, меко казано, съмнителен, що се отнася до възпитателните функции. Първо, защото кучетата не могат да четат (макар че за немските овчарки това не е много сигурно).

Второ, наказанието има ефект единствено и само когато се прилага в момента на извършване на белята, а не половин час или повече след това, е единодушното мнение на специалистите. Наказани късно, най-добрите ни приятели може и да си придават виновен вид, но това е, защото разбират, че сте разстроени за нещо. Няма начин те да свържат това със себе си и белята, която са направили. Интернет модата може да е много забавна, но когато стига до крайности, стресира кучетата и уронва достойнството им, пише английският вестник “Дейли мейл”.

В този случай, вместо да си правим албум с трагикомични снимки, можем да се запитаме каква е причината за това поведение. Ако кучето се качва на леглото или дивана, то е защото ние сме го пуснали там или не сме установили категорични граници за това къде може и не може да ходи то, разказва за “Труд” Николай Василев, дългогодишен инструктор треньор на кучета и техните водачи. “От самото начало, когато вземем кученце, ние трябва ясно да обясним, че то е на гости в нашия дом, а не обратното. Най-малкото това е основен принцип на територия. Ако го пуснем в леглото, за него това означава “аз съм равен”. Не е проблем да извикаме кучето при нас на дивана, но трябва да сме сигурни, че контролираме положението и в момента, в който му кажем да слезе долу, то без колебание да изпълни нашата команда.

Като водач на глутницата (така ни възприемат четириногите) стопанинът носи пълна отговорност за поведението на кучето си. Ето защо, за да няма нежелани прояви, той трябва да отстоява своята позиция, да бъде постоянен и последователен в изискванията си и ясно да показва какво е позволено и какво не – както с жестове и интонация, така и с действия.

Например, ако искате да покажете на кучето, че не е желателно да скача върху вас, първо трябва да запазите спокойствие, за да не създавате на допълнителни емоции в него. Ако скочи, трябва да се скарате или да дадете забранителна команда и да покажете, че не сте съгласни с това действие. Когато любимецът се успокои, одобрявате с положителна интонация и дори можете да го наградите с лакомство. С времето той ще свикне и ще разбере какво трябва да прави.

“Кучето трябва да бъде награждавано постоянно за добре свършената работа. Това е като при хората – когато ходят на работа, искат да им се плаща, ако не им се плаща, те няма да имат ентусиазма да работят. Кучетата трябва да бъдат награждавани дори за това, че не бъркат”, разказва д-р Калина Кандулкова, инструктор треньор и основател на училище за кучета.

Позитивният подход дава много добри резултати, но въпреки това понякога трябва да бъдем по-строги с четириногите си любимци. Не е проблем да дръпнем рязко повода, да посегнем с вестник на руло или да плеснем кучето с ръка. Важното в случая е да се направи в момента на провинението, така че да се пресече нежеланото действие и животното да разбере за какво е наказано, коментират специалистите. Не става въпрос за бой или силен удар, а за навременно коригиране на лошото поведение. Кучето трябва да разбере, че ръката наказва точно определено неправилно поведение. То не трябва да се страхува от нея при нормални обстоятелства, защото същата тази ръка ще го награди и ще го погали, когато се държи добре. Много от проблемите във взаимоотношенията с кучетата произтичат от криворазбраната любов на хората. “Винаги се опитваме да очовечаваме кучетата – споделя Николай Василев, – а те са просто животни. Ще ни разберат, ако обясним изискванията си по разбираем за тях начин. Много по-лесно възприемат промяната в езика на тялото и интонацията, отколкото безкрайните обяснения.”

Често, когато хората видят човек с куче, отиват, да го погалят (кучето най вече) и да му се порадват, но никой не се пита дали това ще му хареса. В много случаи, подхождайки по този начин към животното, ние го застрашаваме и вероятността да бъдем ухапани не е изключена, споделя треньорът. В този случай е най-добре да попитаме стопанина дали няма нещо против да погалим кучето му.

Собствениците на кучета трябва да са наясно, че носят отговорност не само за любимците си, но и за сигурността и спокойствието на хората наоколо. Много е важно стопаните да знаят, че когато са на обществено място, независимо дали кучето е обучено, или не, то трябва да бъде на повод, за да не притеснява околните. Водейки го с повод, много лесно може да коригираме негово нежелано действие или поведение.

Съответно каишката трябва да бъде съобразена с възрастта и големината на кучето.
Имайте предвид, че вратът е една от най-силните части на тялото и кучетата имат по-висок праг на чувствителност от хората, така че когато искате да коригирате поведението на кучето си, може просто рязко да дръпнете повода – действа почти винаги безотказно.

В крайна сметка кучето не е робот, който можеш да пренастроиш, нито плюшено мече, което да захвърлиш, когато поискаш – споделя г-н Василев и добавя: – Изисква се много работа, разбиране, търпение и време от страна на собствениците. Затова първият урок в училищата за кучета е самите стопани да се научат как правилно да общуват и комуникират с кучетата си.

Източник: trud.bg