Какво трябва да знаем, когато си избираме куче?

Какво трябва да знаем, когато си избираме куче?

Смята се, че хора, на които не им достига топлина в живота, си вземат по-често куче, отколкото котка. Защото кучетата са по-предани и привързани към стопаните си, а котките, както е известно, са си „самодостатъчни”. Как да изберете кучето, което ще е подходящо точно за вас?

За кого винаги си оставате най-добрата? Кой неизменно ви се радва - искрено и всеотдайно? Разбира се, любимото предано куче.

И ако се замисляте дали да не си вземете куче, знайте, че някъде на света има едно пухкаво същество с мокро носле, което чака точно вас.

Защото все пак ненапразно казват, че не ние избираме нашите малки любимци, а те нас.

Това, че кучетата приличат на своите стопани, вече не е повод за карикатури, а научно доказан факт.

Мастити психолози са проучили този въпрос и са публикували резултатите си в списанието на Американското общество по психология - Psychological Science. Трябва да се отбележи, че те съвсем не са открили Америка – с нашите питомци ни свързва прилика още от момента, в който дори само мечтаем за четирикракия приятел.

Подсъзнателно, по интуитивни канали стигаме до извода, че именно тази пъргава „бърсалка за под” или това флегматично „теленце” ще бъде наш любимец дълги години.

При избора на нов член на семейството е важно да се отчетат не само собственото желание и готовност да се пожертва досегашното разпределение на деня, но и обективни обстоятелства. Например размерът на жилището, работният график, съставът на семейството.

Разумната стопанка няма да доведе в малогабаритната гарсониера великан от рода на бернския зененхунд или нюфаунленда. Както и няма да изгони едно чихуахуа в колибка на двора, вързано с верига.

Решението е взето. Какво следва?

И така, вече сте се решили и споделяте своите планове с околните. Какво е най-вероятно да чуете от събеседниците си? Разбира се, нещо от рода на: „Но това е такава отговорност!” Последвано от: „Знаеш ли, че трябва да го разхождаш, няма да можеш никъде да мръднеш...”

Тези фрази не блестят с оптимизъм, но... ви съветваме да подходите към въпроса и от другата гледна точка - да помислите не за кучето, а за себе си.

Поставете си за цел да се наблюдавате един ден – в колко часа сте готови да станете? А ако е почивен ден? А ако е 1 януари? Имате ли наблизо специализиран магазин за храна на домашни любимци?

Ще ви стигне ли бюджетът, ако евентуално се наложи да включите в менюто на питомеца по-скъпо месо? Къде се намира ветеринарният кабинет?

И само в случай че тези въпроси не предизвикат у вас раздразнение и недоумение, можете смело да пристъпите към подготовка на бюджета, жилището и своя живот за появата на новото същество. По правило любовта към кучетата е семеен въпрос.

Ако вие, дори отдавна в детството си, сте имали пес, то придобиването на нов любимец няма да е голям стрес. Съвсем друг въпрос е, ако вашето общуване с кучета се е ограничавало до галенето на съседското паленце.

Психолозите твърдят, че да си вземеш първото кученце е равносилно на раждането на дете – по същия начин коренно се променят мирогледът, начинът на живот и характерът.

Коментар на специалиста:

Христо Христов, ветеринарен лекар:

„Решението да се вземе куче у дома е сериозна и отговорна крачка. Защото кучето в домашни условия не е само пухкава топчица, която при заповед подава лапа и желае само да играе с пръчка...

Това също означава и множество „локвички” и „купчинки”, съсипани обувки и най-важното – всекидневни грижи и ангажименти за здравето на четириногия приятел.

Преди да се обзаведете с паленцето, трябва първо да уточните желаната порода. Какво очаквате от кучето и какво ще е то за вас – мека плюшена играчка, смел охранител или весел нехранимайко?

Най-добре е да се спрете на екземпляр на около два месеца. За това време дребосъците вече се хранят самостоятелно и бързо свикват с новия стопанин.

При покупката на кученцето първо го понаблюдавайте известно време, а след това

внимателно го огледайте.

Здравият индивид е активен, кожата и космената му покривка са чисти, без засъхнали корички, белези и плешиви участъци.

Лигавиците на устата и очите му изглеждат нормално - бледорозови на цвят. Очите са ясни, без помътнявания и бели петна.

Ушните раковини следва да са чисти и без неприятна миризма. Нормално коремче – меко, без да е хлътнало, но не и прекалено издуто.

Ако притежателите на кучето твърдят, че са му поставени някакви ваксини – изискайте от тях ветеринарен паспорт с отбелязани ваксини и заверен от ветеринарен лекар.

След придобиването на приятелчето колкото се може по-скоро посетете ветеринар за профилактичен преглед и съставяне на график за профилактични мероприятия (планова ваксинация и премахване на глисти).

Може да извеждате кучето навън не по-рано от 10 дни след поставянето на ваксина.”

Ако в семейството има малко дете

Даже да сте определили критериите, свързани с детето, на които трябва да отговаря животното (спокоен характер, дружелюбност, игривост), на практика е невъзможно да предугадите как ще се държи куче от една или друга порода.

По принцип „за бавачки” се приемат кучетата с по-големи размери – лабрадор, ретривър, нюфаундленд, а също така колитата и териерите със средни размери.

Мнозинството кинолози препоръчват, когато вкъщи имате и малко дете, да подходите с особено внимание при избора на куче – това е важно не толкова за детето, колкото за животното.

Коментар на специалиста:

Вера Андреева, лекар-педиатър:

„Мнозина психолози смятат, че кучетата играят голяма роля за възпитанието и развитието на едно дете, като развиват у него качества като общителност, любвеобилност, откритост, а по-късно и грижовност, доброта, отговорност. Докато в семейства без домашни животни те може да се развият по-късно.

Приема се, че такива деца по-често от другите се превръщат в лидери сред връстниците си и те по-активно развиват ръководни умения.

Съществуват няколко правила, с които ще трябва да се съобразявате, ако решите да вземете куче на детето си.

- Научете кучето да спи в специално определено за него място, в никакъв случай в леглото на детето.

- Посетете ветеринаря. Лекарят ще назначи график план за поставяне на нужните ваксини за вашето куче, а също така ще провери здрав ли е питомецът, има ли бълхи, кърлежи или глисти.

- 

Ако кучето редовно приема противоглистни препарати, то рискът да се разболее съществено намалява, а за по-нататъшната профилактика способства спазването на елементарните хигиенни правила.

Научете детето винаги да си мие ръцете след игра с животното.

Ако имаме предвид степента на агресивност на кучето, то породите може да се разположат в следния ред: низходящ

Кавказка овчарка, ротвайлер, немска овчарка, черен териер, улични кучета и мелези, доберман, източноевропейска овчарка, ризеншнауцер, коли, боксер.

Кучетата от по-агресивни породи едва ли са подходящи за семейства, в които има малки деца.

- Не оставяйте детето насаме с кучето. Малчуганът може вследствие на нахлулите чувства силно да притисне кучето или да го дръпне за лапата, а то от своя страна да го ухапе.

Обяснете на детето, че не бива да причинява болка на любимеца, да не му досажда или да го кара да играе с него с часове. И въпреки това внимавайте да не бъдете прекалено строги, за да не го отблъснете завинаги от кучето.

- Не се страхувайте от алергии! Вероятността да възникнат не бива да се изключва, но по принцип здравите и добре гледани кучета сами по себе си не са източник на алергии (алергията се предизвиква не от самото животно, а от паразитите, които живеят по него, малките люспици кожа и продуктите от жизнената дейност на тези паразити).

Алергията от животни се проявява със симптомите на ринит (хрема, кихане, сърбеж в носа, запушен нос) и конюнктивит (сърбеж в очите, хиперемия, конюнктивит).

Често в придатък се изявяват и астматични (кашлица, задух).

В същото време е доказано, че деца, които от раждането си контактуват с домашни кучета, значително по-рядко страдат от полиноза и други видове алергии.

До такъв извод са стигнали сътрудниците на Националния център по хигиена на околната среда в Мюнхен (отчетът за изследването е публикуван в European Respiratory Journal).

Когато си вземате куче, вие и вашето дете правите крачка към здравословен начин на живот, защото при всички случаи са необходими разходки по няколко пъти на ден.

Задължително, когато извеждате навън детето, вземайте и кучето. Опитайте се заедно с малчугана да научите и четириногия приятел на нещо ново.

И ще видите колко радост и щастие ще донесе на всички тази дружба.”

Какво куче е подходящо за вас?

• За спортните девойки, които водят активен начин на живот, ще е подходящо ловджийско куче - неголямо или със средни размери – такса, сетер, шпаньол и други.
  

Те са много популярни благодарение на веселия си нрав, но за съжаление стопаните им често ги осъждат да водят слабоподвижен начин на живот. Запомнете, че в идеалния случай ловджийските породи трябва да пробягват не по-малко от 30 км на ден.

• Подвижните игриви териери са идеални компаньони за енергични млади души, за остроумни и общителни хора.
  

Тук изборът наистина е много голям – от мъничкия, подобен на мъхната топка скоч териер и очарователния фокс до стройния ердел.

Наистина, трябва да се знае, че понякога териерите са прекалено активни и изключително любвеобилни, затова стопанинът им често трябва да се въоръжи с огромно търпение.

• За жените домакини, а също и такива с мечтателен и спокоен характер са подходящи хармоничните и сравнително едри породи като златния ретривър и лабрадора.
  
  

Те са особено популярни сред грижовни, добродушни жени, умеещи да даряват и получават радост. Вроденото му чувство за отговорност прави златния ретривър добър приятел за детето.

• За съвременната кокетка външността на кучето е също толкова важна, колкото и нейната собствена. За това за пореден път напомни и Роберто Кавали със своята колекция стилни облекла за домашни любимци Roberto Cavalli Pets.
  
  

Размерите на кучешките премени и аксесоари потвърждават, че съвременните модерни девойки, както и преди сто години, обичат малки кучета.

Благодарение на такива „звездни кучкарки” като Парис Хилтън сега особено популярни сатой териерите, чихуахуа, китайските качулати кученца и шитцу.

Отношенията на стопанката с такова кученце са сравнително специфични – дребосъчето не заема много място, може да задоволява своите нужди в банята, а и изглежда стилно. Притежателката му може да го мачка и целува цял ден, а на другия даже да забрави за неговото съществуване.

Когато си вземете такова куче, трябва да имате предвид доста крехката му конструкция, съчетана с възбудима нервна система. Не са редки случаите, когато, оставени без надзор, те падат от дивана и даже и от неголяма височина си чупят лапите.

Също така при избора си е полезно да знаете, че декоративните породи с „източен” произход са по-„интелектуални” и ненатрапчиви.

• Сериозната бизнес дама по-скоро мечтае за куче, което олицетворява „Аз”-а на стопанката си – гордо, красиво и до известна степен независимо.
  

Най-често на тези критерии отговарят служебните породи – например дог, овчарка (немска, източноевропейска), ротвайлер или особено харесваният от такъв тип жени доберман.Независимо от репутацията им на агресивни, в живота тези кучета са необикновено миролюбиви, отзивчиви и което не е маловажно, не досаждат и са с чувство за собствено достойнство.

• Изключително добре се разбират със стопанките си женските кучета – понякога то става единствената и напълно достатъчна приятелка на силната жена лидер.
  
  
• Има и една по-особена категория жени – „бойни мадами”. По принцип това са добре осигурени финансово жени, феминистки, често привърженички на индивидуалните спортове, ралитата или мотокросовете. Техният стремеж е да са си самодостатъчни и да нямат колебания относно живота си.
  
  

Такива жени предпочитат кучетата от бойни породи – като мастиф, бултериер, булдог. Тези породи станаха особено популярни у нас преди около 15 години, когато наличието на такъв „охранител” в дома беше по-скоро въпрос на статус.

Между другото в редица европейски страни по това време забраниха техния внос и развъждане.

Жена, която предпочита да отглежда ирландски вълкодав, питбул или стаф (стафордширски териер), е вече сравнително често явление за нашата страна, като се имат предвид особеностите на съвременния живот. Известно е, че в днешно време жените нерядко изземват функциите на мъжете.

Сложните и „неуправляеми” кучета са един вид предизвикателство, на което този тип жени реагират като на възможност да покорят още един връх, а също и начин психически да надвият животното.

Да помогнем при вземане на решение

При наличието дори на един от следните фактори не бива да си вземате куче:

- Недостатъчно пространсто в дома

- Несъгласие на който и да е член на семейството

- Кърмаче в семейството

- Алергия към косми у вас или друг член на семейството

- Ненормирано работно време и/или продължителни командировки без гаранция за заместник

- Активен нощен начин на живот, който нямате намерение да променяте

Запомнете – в краен случай винаги може да оставите на куч