История за белия ягуар-продължението VIII-X

VIII

Вече година и половина, Емили Уайлд е в родния си град. Чака за виза и всеки ден се приготвя да получи писмото, което ще определи дали може да се върне в Бразилия. Аби вече е прекрасен летец и според Емили, ще се справи в дивата природа.

 В един съвсем обикновен ден, телефонът на Емили позвънява. Рядко я търсят по телефона, ето защо обаждането изненадва Аби.

-Ало-вдига телефона Емили

-Емили? Ти ли си?

-Робърт? Мислех, че си във Виетам!

- Вчера се върнах.

-Ясно.

-Ясно-провиква се Аби

-Какво беше това?-Робърт Форест

-Папагалът ми, Аби, сърдита е, че не й обръщам внимание.

-Имаш животинка, това е страхотно! Както и да е, обаждам се за имейла който ми прати...

-Генетиката не ми е сила...

-Теорията е гениална. Но не е пресметната вероятността да се появи нов бял ягуар.

-За това не съм сигурна, може би е 1:100000000, но не съм сигурна.

-Това трябва да го пресметне човек, специализиран в тази област.

-Така и предположих.

-Чух, че чакаш одобрение за виза.

-Да, трябва да пристигне най-късно след седмица.

-Работохолик!

-Не, не съм! Това не ми е работата, а животът.

-Щом казваш. Добре, до чуване, трябва да затварям!

-До чуване!

IX

След 5 дни, Емили получи това важно писмо-визата й е одобрена. Набързо си събра багажа и хвана първия възможен полет за Бразилия, като остави на роднините си и на Роналд Форест следния имейл „Визата ми е одобрена, заминавам за Бразилия. Някой път, може да ме посетите.”

 Когато се върна в територията на Мая, Джамил и Памме, Емили беше посрещната от цялото племе „Ягуар” с много радости, защото както веднъж каза Джало, тя е пазителят на гората.

 Емили си беше у дома.

X

-Това Емили ли е?-попита Ана Уайлд, като посочи снимка от един фотоалбум.

-Да, това е тя.-отговори Том

-Едва на 4 и вече се е сближила с животните!-усмихна се тя

-Да, тя от много малка си е такава-леко дивичка. Първата й дума беше „диво”, без майтап!

-Сигурно много е обичала животните.

-Повече от всички!

-Виж тази статия! „Местно момиче влезе в клетката на вълците: Малката Емили Уайлд влезе в клетката на вълците в местния зоопарк, докато родителите и по-големият й брат са отишли за сладолед. Докато никой не е гледал, тя видяла отворената врата и без да се поколебае влязла в клетката на тези потенциално опасни хищници. „Исках да ги видя отблизо-споделя 7-годишната Емили-те са много красиви и ме посрещнаха много мило. Близаха ме, играх си с тях и ги галих!” Невероятен е фактът, че момиченцето няма дори драскотина. Веднага след като служител от зоопарка я изкарал от вълчето заграждение, пред очите на ужасените й родители и смаяния й брат, тя веднага изтичала при тях с думите „Може ли да си взема вълк?”...”

-Да, спомням си този случай. След него Емили беше наказана за месец и я пращаха на терапия дълго време. Всички знаеха, че обича животните, но за всички, това беше просто прекалено.

-Колко време ходеше на терапия?

-Първоначално-само месец. Но след случая с вълците, Родителите ни я пращаха на терапия всеки път, щом се покачи на някое дърво, за да види гнездото на птиците или когато донесе болна лисичка. Да, и това се е случвало и то доста често.

-Горката Емили!

-Да, горкичката! В училище всички се държаха с нея като с луда. Ходи на психолог и за това... Като че ли тогава само тя осъзнаваше, че не е луда-тя просто разбира животните по-добре от всеки друг, но за сметка на това е неразбрана от хората. А тя не го заслужава!...

Епилог:

 Аби вече е див папагал и член на ятото Азул. Мая, Джамил и Памме си живеят кротко в джунглата... Ами Емили?

 Тя живее обгърната от природата. И е щастлива, защото вече не е неразбрана. Получи награда за принос към науката преди две години. Вече не е „оная луда биоложка”-цялата научна общност я знае като жената с най-голям принос за изучаването на дивата природа на Амазония...