История за белия ягуар-продължението

История за белия ягуар-продължението

I

„Откритията ми в Амазонската дъждовна гора са: 105 неописани растителни вида, 35 вида риби, 52 вида членестоноги, 3 вида птици...”

-... И един бял ягуар...-въздиша Емили Уайлд

 Тя поглежда през прозореца и с носталгия си спомня за най-голямата дъждовна гора. Сега, тя е на 25. От половин година живее в един от най-големите градове, в малък апартамент, със синьо-жълтия си ара, Аби. Емили Уайлд е безработна. Чака одобрение на бразилската си виза. Мисля, че се досещате защо-да се върне в територията на Мая и нейните малки-Джамил и Памме.

 Емили поглежда снимките на бюрото пред компютъра си. Това не са снимки на нейни роднини или приятели. Това са снимките на Мая, Джамил, Памме и Рио. Въздиша.

 Изведнъж, в стаята се чува силен, гърлен звук. Това е папагалът на Емили, Аби. Аби е синьо-жълта ара, израснала в плен. Емили Уайлд я е взела от приют, където научила, че Аби е спасена от миналия си стопанин, който я е отглеждал от малка в много тясна клетка, без да я пуска да излиза, без да й чисти редовно клетката, без да й дава редовно храна и вода. Аби е оцеляла като по чудо 10 години, но това е нанесло много щета на нейната психика и нейното здраве. Красивата птица не може да лети, нито да говори. Въпреки, че сега живее в обширна клетка, чиято вратичка е винаги отворена, Аби не мърда много.

-Права си, Аби.-казва Емили на красивата птица- Вече трябва да тръгвам.

 Емили Уайлд се облича набързо, дава лакомство на Аби и се обува.

-До скоро, Аби!-и Емили излиза

 

 

II

-Емили! Здравей!-усмихна се Ана Уайлд

-Подивялата биоложка се завърна в града. Как си, сестрице?-пита Том Уайлд

-Много смешно, Том-каза Емили уж укорително, усмихвайки се в същото време.

 Емили беше на гости на по-големия си брат и неговата съпруга.

-Мислех си, че е невъзможно да те откъснем от дивата Бразилия-смееше се Ана

-Възможно е, като ми изтече визата.

-Е-продължи Том-какво ново в Амазония?

-105 вида растения, 35 риби, 52 членестоноги и 3 вида птици.

-Еха, това са много нови видове!-каза Ана удивена

-Не че са нови. Просто до скоро са били неоткрити.-поясни Емили-Какво става тул, как е Лора?

-Тук не се случва нищо особено. Лора е добре, вече на 9, отличничката на класа. Постоянно пита кога ще дойде леля Емили-каза усмихнато Ана

 Емили само се засмя.

-Сега спи, едвам я накарахме да подремне. Сутринта стана много рано. Искаше да види синигерчетата в  двора. Разбра, че са на много високо дърво. После тръгна да търси хралупата на катериците.-обясни Том-Не искаше и да чуе за сън. Едвам я склонихме да поспи.

-Лельо Емили!-извика с тънък радостен глас Лора, която тичаше към Емили, следвана от енергичен лабрадор.

-Здравей, Лора!-усмихна се Емили, прегръщайки племенницата си.

-Лельо Емили, може ли да отидем в зоопарка?

-Само ако родителите ти позволяват.

-Мамо, тате, може ли да отидем в зоопарка с леля Емили? Моля-я-я!

-Може. А ние можем ли да дойдем?-каза на шега Том

-Лельо Емили, може ли да дойдат с нас?

-Ако искате, елате!-обърна се Емили към Том и Ана-Колкото повече хора, толкова по-забавно.

-Не знам...-замисли се Ана

-Хайде, ще бъде забавно-подкани я Емили.

-Добре, ще дойдем.-Ана

Те отидоха в зоопарка. Всички много се забавляваха, докато не срещнаха братовчеда на Ана, Рон.

-Ана, Том, Емили!-извика Рон като ги видя

-Здравей!-извика Том, като в същото време побутна Емили с лакът. С това искаше да й каже „Дръж се мило!” Защо ли? Емили не може да си държи езика зад зъбите и винаги казва, каквото мисли. А за Рон няма добро мнение, защото неговото хоби е лова.

 Емили реши да мълчи, за да не започне някоя кавга и по този начин да развали разходката на Лора.

 Всичко вървеше добре, поздравиха се, но за нещастие на Емили, продължиха разходката си заедно. Планът на Емили, да мълчи, вървеше добре, докато не стигнаха заграждението на ягуарите.

-Лора, виждаш ли го? Ето го там-ягуарът.- започна да обяснява Емили- Една от най-големите котки. Подсемейство Ръмжащи котки. Те имат най-силната захапка сред семейство Felidae, т.е. Котки. Обитават Части от Северна, цяла централна и по-голямата част от Южна Америка. Най-големия подвид е бразилският ягуар, а най-малкия-мексиканския. Разкошни животни!

-И много ценен улов.-добави Рон-Кожата им струва хиляди долари.

 Рон непрекъснато говореше за фауната като за трофеи, но когато стана въпрос за лов на ягуари, Емили се вбеси. За пръв път тя се опита да скрие гнева си, но Рон продължи:

-Те са много, много опасни и често нападат хора, особено от южноамериканските племена и малки селца...

 Емили Уайлд сви юмрук и го прекъсна:

-Всъщност, те са изключително потайни създания, които избягват хората.

-Но има много документирани случаи на нападения от ягуар-каза съвсем спокойно Рон-Те са изключително свирепи и зли.

 Капката, която накара чашата на Емили да прелее. Тя сопнато му отвърна:

-Нападенията от ягуари не са толкова много! А убийствата на тези разкошни котки?! хората, са ги докарали до ръба на изчезването!...

-Емили-бутна я с лакът Том-Гладна ли си? Ана, Лора, хайде, отидете да вземете нещо за хапване, а ние ще ви изчакаме тук.

 Лора веднага се затърча. Майка й я последва.

-Емили, какво ти става?-скара й се Том

-Нищо. О, и между другото, комарите са по-опасни от ягуарите!

-Просто излагах фактите наяве.-рече спокойно Рон-Емили, това си е самата истина, ягуарите са свирепи убийци...

-КАКВО ТРЯБВА ДА ОЗНАЧАВА ТОВА?!-разкрещя се Емили-Правило №1 в света на животните-убивай само в името на оцеляването! Само хората го нарушават! А нападенията на ягуари са всички по вина на хората-заплашваме тяхното съществуване, рушим територията им....

-ЕМИЛИ, УСПОКОЙ СЕ ВЕДНАГА!-разкрещя се Том-Рон само изказва своето мнение.

-А аз-своето!-крещеше Емили-Не може да бъде толкова сигурен за ягуарите, като ги е виждал само зад решетки или като трофеи.

-Какво става, Емили? Ккаво става с теб?! Ти си толкова... толкова...-крещеше Том Уайлд

-Кажи го, Том! Все трябва да има дума. Ненормална, побъркана, луда?!-Емили Уайлд

-Емили, аз нямах...

-Точно това имаше предвид!-Емили

-Просто не разбирам защо толкова се палиш за някаква си котки.-Том

 Емили Уайлд го погледна изключително сурово и през зъби му изсъска:

-Ако беше там, щеше да разбереш!-и тя се обърна и си тръгна.

 Не от зоопарка, а от тяхната компания. Извесно време се разхождаше из зоопарка, след което се прибра.

 Аби я посрещна с гърлен звук. Емили я погали, даде й лакомство, смени й водата и седна пред компютъра. Дълго време тя мисли за Мая, Памме, Джамил и най-вече-за Рио. После мисли за своята самота сред цивилизацията. Емили Уайлд няма много приятели, не общува с хора, ако не й се наложи. Често разговаря с животните и има чувството, че те я разбират. Тя се облегна назад, закри носа и устата си с шепи и въздъхна:

-В този свят, никога няма да бъда нормална... Да, винаги ще бъда „онази луда биоложка”...

 Тя погледна към Аби и отиде да си направи вечеря...

...Следва продължение.