Винаги сърдит и намусен, едногодишния котарак Зоро се разхождаше по улиците на Париж като цар.Интересната му тигрова окраска караше децата да го гонят из малките улици, защото всеки иска да си има малък тигър, нали?Той нямаше семейство.Или поне не го познаваше.Бе израснал при един млекар и дъщеря му-Армантиер и Кордилия.Той харесваше Кордилия, защото тя го хранеше по три пъти на ден с най хубавото и топло краве мляко.Зоро обаче ненавиждаше надменните крави-винаги се хвалеха коя колко мляко е дала на края на деня.Един ден Кордилия обаче не дойде да го нахрани.На другия ден баща й го сложи в един чувал и го пусна по река Сена.Един добър човек го извади от там и му даде хляб.Но само толкова.Това се бе случило преди половин година.Сега Зоро вече знаеше, че не трябва прекалено да се доверява на хората-те винеги рано или късно го изоставяха...***
Пипи вървеше весело по булевард Шанс-Елизе.Докато си проправяше път през краката на туристите и гледаше да отмъква повече храна от земята слънцето се показа през облаците и облиза мустачетата й с един топъл лъч.Тя бе тръгнала към площад Конкорд, точно в самото начало на булеварда.Там също винаги имаше много хора, а съответно и храна.Изведнъж Пипи се замисли за семейството си.Как преди месец си бе тръгнала, защото майка й не можеше повече да се грижи за нея.Как й носеше гълъби, как последния път, в който бе отишла в дъното на малката тъмна уличка я бе видяла мъртва...как бе побягнала, изпълнена с мъка, която не можеше да освободи чрез сълзи, като хората.Как лошите деца я бяха хванали и вързали над река сена със сезали...докато мислеше това, по навик пипна белега на врата си.За петмесечно коте бе изживяла много...
***
-Bonjour à connaître un bon café?-попита на отличен френски черно-бялото коте.Тигровия котарак не знаеше какво да й отговори.Не се бе опитал да учи френски, все пак по народност млекаря бе българин и говореше български.
-Ъ -ъ-м на български?Или поне на английски, въпреки че и него не знам много-при тези думи черно-булото коте се засмя кокетно и заговори:
-Исках да кажа "Добро утро, да знаете някое хубаво кафене наоколо?".Е, знаете ли?Аз съм Пипи-тя каза името си и слънцето отново се показа и мина по козината й, като където бе черна изглеждаше сякаш минава по кадифе.Котаракът се разсърди, че изражението му изразяваше благоговение и се намуси отново.
-Аз съм Зоро.И да, знам едно много приятно кафене.Ела, ще те заведа.Само че съм извикал двама приятели...те са...по-особени от нас.
Двете котки вървяха към кафенето.Пипи разглеждаше Зоро.Той приличаше на баща й по окраска.Тя не го пита на колко е, но изглеждаше на две години.Погледа й се спря на белега на едната му буза.
-"Битка, може би"-помисли си тя.Не се сдържа и пита:
-От какво ти е този белег?
-От едни деца.Много лоши деца.А твоят?-каза той и погали с опашка ивицата като герданче около врата й.
-Отново деца.Не лоши, а зли.Провесиха ме над река Сена от моста Конкорд.
Повече не си говориха.Изведнъж зад ъгъла изскочиха две бели кучета и се насочиха към тях...
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация