Защо папагалите са толкова добри имитатори

Забележителното умение на папагалите да имитират напълно нови за тях звуци и човешка реч е нещо много повече от просто забавен трик, с който да забавлявате гостите си. Тази способност е изключително рядка в животинското царство. Само два други птичи вида я притежават – колибритата и пойните птички.

Някои представители на птиците са по-добри в имитационната игра, но защо това е така, все още е трудно да се посочи. Учените постепенно разрешават тази загадка. Скорошно изследване разкрива значителни структурни различия в мозъка на папагала, които може да са причината за техните имитаторски заложби.

Въпреки че това не е първото изследване свидетелстващо за различията в структурата на мозъка на различни птичи представители, които показват различни нива на владеене на звуците, които възпроизвеждат, по-ранни проучвания идентифицираха различия в размера на отделни сектори и предложиха по-разширени изводи. Освен това единствената порода папагал, изучавана обширно с цел откриването на потенциални механизми, реализиращи това умение, е вълнистото папагалче. А последното изследване, публикувано в PLOS ONE предлага по-детайлен анализ. Изучена е мозъчната тъкан на още осем различни  папагала, сред който са африканския сив папагал, кокатиъла (австралийска птица, близка до какадуто) и на малкия зелен папагал (срещан в Африка и Мадагаскар).

За това проучване изследователи от университета „Дюк” проследяват моделите на генната експресия на мозъците на различни видове папагали и сравняват резултатите с тези на други групи птици, възпроизвеждащи чужди звуци (колибритата и пойните птички). По-конкретно се насочват към изучаване на гените при птиците и при човека, активни в тези части от мозъка, отговорни за запаметяването и реализирането на звуците.

Резултатите посочват, че папагалите притежават освен ясно изразен вокално-изучаващ център (какъвто се открива и при останалите птици-имитатори) и още една структура, заобикаляща този регион от мозъка. Тази обвивка, още наречена черупка, играе съществена роля в научаването на звуци. Освен това учените споделят, че са забелязали следната тенденция - колкото по-добри имитатори са птиците от дадена порода, толкова по-голяма е тази черупка.

Причината, поради която това откритие е толкова значимо, е че някои предишни изследвания сочат, че черупката по никакъв начин не отговаря за възпроизвеждането на чужди звуци и човешка реч. Други пък твърдят, че черупката и вокално-изучаващият център не са отделни структури, а просто един цял сектор от мозъка. Но тази теза е отдавна невалидна, а фактът, че две съседни мозъчни структури отговарят за една и съща функция, говори за възможен ефект на дупликация в мозъка.

Друго, което прави впечатление на изследователите е позиционирането на тези центрове в мозъчната кухина – винаги около сектори, отговорни за движението. Предполага се, че това е причината за умението на някои папагали да тавцуват под звука на музиката. 

Източник: obekti.bg