Животът на Тинай-най

Здравейте аз съм Тинай-най и съм куче :"улична превъзходна". Реших да ви запозная с моя живот ,но вместо аз да пиша пише моята приятелка Ивелина .Започвам:Един ден в село Розово се роди малко куче на име Тинай-най ,но бедното мъниче се роди в много лош момент майка му беше болна а и беше люта зима,то се роди на твърдата ,студена  и безмилостна  земя в дупка под един мост.Кученцето бе кафяво с черно най обикновено куче .Майка му освен болна ,но и не го харесваше много и откакто се роди го хапеше и му ръмжеше .С много усилия милото куче доживя до 4 месеца ,но точно на четвъртия месец майка му почина.То вече беше само.Гладно,мокро понякога и много много тъжно.Сега нямаше какво да иде знаеше много малко за живота и му се искаше да умре.След малко заваля и дъжда започна сякаш да го би,да му казва ,че не струва нищо ,да  му се подиграва.Малкото пале се натъжи една много малка ,но пълна с надежди и страх сълза падна на земята.То се луташе само и никой нямаше да му помогне аз горкото то!!!Тинай-най беше сам и реши да се скрие от дъжда скри се в една дупка ,но от мъка не видя че там лежеше мъртвото тяло на майка му .Кученцето изплашено и ужасено изскимтя и плачейки излезе с бегом от дупката ,докато го направи то си одра крачето  и малко то невинно същество закуцука по улиците бедно и много мокро.Явно нямаше късмет откакто се бе родило.Накрая с мъки видя един кашон в които имаше сухо парче  хляб,мъничето се свря вътре и загриза единствената храна ,която имаше.То бе много уморено и затова без да се усети заспа .Дойде и сутринта ,то още бе леко мокро ,но все ока събра нови сили и продължи след като видя слънцето реши ,че можеше да му се случи нещо по хубаво и малко по ведро тръгна да върви.....
Какво ще се случи с кученцето ще разберете в следващата част!
Автор:Аз :) <3