Животът на един смел котарак

                                                                          Животът на един смел котарак !

  Не си мислете, че тъй като нашият герой е домашна, а не улична котка той не е преживял много! И така започвам:

 

  Беше съвсем нормален летен ден  в село Розово, но разликата беше, че днес се бе родило едно необикновено коте. Роди го милата, грижлива котка на име: Клара. Първото нещо което котенцето видя от белия свят бе слама, защото то  се бе родило в такава. Заедно бе с още 3 малки котенца неговите братчета и сестричета. Котето бе сиво с дълги мустачки и на по-тъмно сиви петна на черни черти. Най-красивото и необикновено нещо в котенцето бяха очите му. През деня те бяха много тъмно зелени и спокойни и понякога закриваха с тихия си цвят цялото му око, а през нощта те ставаха изключително ярко, ярко зелени с цвят на жабка.

 

  За жалост  на 2 седмица  2 от котетата починаха. Починаха: Надя и Бомбо - братчето и сестричето на Пухчо, нашият герой в този разказ. Въпреки това той продължи смело напред към своя живот. След още 2 седмици той се оказа пред нов проблем, ако никой не щеше да го вземе до още 1 седмица щяха да изхвърлят на улицата, но за негово щастие семейство с малко кученце го приюти.

 

 Първата нощ то бе много уплашено, спа в малка щайгичка с платче в една клетка. Но на сутринта то се адаптира към новата среда и за нула време тичаше като младо жребче по тревата по асмите и ... То израстна там с нов по-добър живот, но както вече знаете съдбата на това коте винаги е и малко черна. След месец разбра, че майка му е тежко болна и след още два то разбра тъжната вест че тя е починала. Всъщност котето приюти моето семейство. Пухчо сякаш ме молеше да отиде и да каже сбогом на майка си аз го заведох то легна до нея измяука и като разбра, че тя няма да го чуе тъжно наведе глава и си тръгна.Това бе краят на майка му, но не и неговия. Той бе съкрушен, но знаеше че трябва да се пребори и да продължи.

 

   След около седмица вкъщи дойде друго малко коте на име Буба.Тя бе черна, злобна и най-вече тя мразеше Пухчо. Непрекъснато го хапеше, биеше, дереше... Това продължи до израстването на Пухчо в голям силен котарак. Но тогава се появи друга заплаха. Макар и малка пинчерката Тера се чувстваше застрашена от липса на внимание и за това точно когато вече порасналата Буба спря да тормози Пухчо, Тера започна да го хапе и  напада най-безмилостно.

 

  Аз естествено я биех и наказвах но не помагаше. Освен този тормоз Пухчо бе третиран като долно същество от другите в семейството. Той от сутрин до вечер ходеше за мишки а те го наричаха: мързеливец, мърлю и т.н. Непрекъснато го подритваха удряха и тъпчеха физически и психически. Само аз го защитавах. Бях доста малка и един ден реших да го взема с мен когато ходя до магазина и там глупаво го оставих отвън в едно заградено с мрежа място пълно с кашони, щайги, варели и т.н. Щом излязох него го нямаше. Зарязах всичко, минах под межата и почнах да го търся и да го викам по име в боклуците. Търсих, търсих и не го намерих прибрах се разплакана и треперейки отидох на другото си село там се свих в един ъгъл на тъмно и не излизах навън. Нито мърдах, нито се движех, нито ядох бях много разстроена. Прибрах се отново в Розово и там на моето легло в рани и сякаш с усмивка ме чакаше Пухчо. Аз се разплаках и го запрегръщах.

 

  Вече внимавах,но както знаете съдбата на котето никога не е била добра и ето последните дни на Пухчо.Той вече бе на 3 години, но все още бе пъргав. С Буба си имаха дете и той вече бе баща. Но 3 седмици след раждането на котето те двамата изчезнаха и повече никога не се върнаха. Докато пиша това плача дано да с живи, не ако не са дълбок поклон и на Пухчо е: Почивай в мир стари мой приятелю!!!!

                                  КРАЙ !!!!

        Историята е по реален случай!!!