Енотовидното куче има дълга козина е кафявосив цвят. През очите му минава черна ивица. Ушите му са малки и отпред са черни. Тялото му, заедно с опашката, е дълго от 80 до 100 см.
Енотовидното куче е пренесено от Далечния изток в европейската част на Русия и Украйна, но вече се е саморазселило почти в цяла Европа. У нас се среща рядко.
Води много скрит начин на живот. Предпочита крайбрежията, обрасли с гъста растителност. Извън периода на размножаване непрекъснато скита. През деня се крие в дупки или други укрития, а през нощта ловува. В студените райони спи зимен сън, а в по-топлите се задържа за кратко време в дупките, които си изкопава или използвува дупките на язовеца. Храни се с дребни бозайници, птици, яйца и пиленца, които намира при нощните си скитания. Яде жаби, насекоми, гризачи, риби, мекотели.
През есента образува двойки. Размножителният период е през януари-февруари. След 60-65 дни женската ражда от 5 до 14, дори и повече малки. Малките проглеждат на 9-10-ия ден, а след 2 седмици започват да излизат пред дупката. Растат бързо и през следващата година започват да се размножават.
Енотовидното куче може да нанесе значителни щети на дивеча, особено във фазановите ловни стопанства, на водоплаващите и блатни птици. Освен това то е прено8сител на някои опасни болести и затова не бива да се допуска увеличаване на числеността му. Ловът му е много труден и най-често случаен.
Източник: http://souvl.com/djvb/page34.html
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация