Дунавският кон е местна полукръвна спортна порода коне, която се развива след Освобождението в плевенският конезавод „Клементина”. В началото развъдноподобрителната работа е била неизяснена и за разплод са се използвали различни породи коне - арабски, полукръвни, местни, подобрени донски, унгарски, полутежкотовозни и други.
След 1983 г. Дунавският кон е кръстосван с унгарския Нониус, а в следващите 25 години с Арабска шагия, Англо-арабска, Липицанска, Рисиста и други породи коне. С развитието на селскостопанската работа новите изисквания били ориентирани към ръстови и масивни коне, което засилило включването на коне от впрегатен тип, главно Нониус. Новите селекционни критерии наложили внедряването на по-прецизни методи като чистопородното развъждане, поглъщателно и възпроизводително кръстосване. В резултат на многогодишна работа и строг подбор е получен български тип Нониус, различен от развъждания в Унгария, Румъния, Югославия и Чехословакия и признат под името Дунавска порода през 1951г.
Дунавската порода коне е представител на леко-впрегатният тип. Цветът на космената покривка е черен, тъмнокестеняв и кестеняв. Представителите имат сравнително едър ръст с височината при холката е 162 см., удължено масивно, но хармонично телосложение,с много добре развита мускулатура и здрава костна система.
Породата е слабо разпространена в България, среща се в Северозападна и Западна България, като основни центрове за развъждане са Плевен и София.
Към 2008 г. представителите на породата в България са наброявали едва 750 бр.
За да използвате тази функционалност, трябва да в вашия профил, ако нямате такъв може да се регистриране!
Вход Регистрация