Веднъж,когато се прибирахме с мама от английски, забелязахме едно куче.То лежеше безжизнено на асфалта и леко се чуваше скимтенето му. Както винаги, аз изпаднах в паника.Мама ме стисна за раменете и ме разтресе. После ме остави и вдигна кучето на ръце, каза ми, че отиваме във ветеринарния кабинет.
Щом пристигнахме,докторите ни посрещнаха и взеха кучето. Отведоха го в една стая и ни оставиха в чакалнята. Дълго време седяхме и дремехме на столовете. По едно време една лекарка излезе и ни обясни всичко.Оказа се,че кучето е било отровено,че ако не сме били ние то щяло вече да е мъртво. Тя сподели, че Джони(така кръстих кучето) е добре сега, на системи е и ще се оправи бързо. С мама много се зарадвахме.
Тръгнахме си и на следващия ден отново отидохме в клиниката. Имаше голяма промяна. Джони беше жизнен и изглеждаше по-щастлив. Докторите ни казаха,че са щели да го пуснат,ако не са били онези хора, дошли малко преди нас. Те били тук, за да вземат своето куче, но като видяли нашия приятел - се влюбили, харесали го.
Тогава на мен ми стана още по-приятно. Разбрах,че кучето, което сме спасили с мама ще си има нов дом. Само погледнахме Джони и си тръгнахме щастливи и доволни.
П.П. Тази история не е истина. Вдъхнових се и затова я написах.
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация