Да вдъхнеш живот на метала

От къде дойде идеята за изложбата „Живи в метал”? Какво е основното послание в нея?

Михаела: Идеята дойде от това, че имахме задача „Скраб животни” в първи курс на нашата специалност – метал. Първо Бисер и Венци са преценили, че може да се направи изложба от такива пластики, а аз се включих по- късно. Решихме да обърнем повече внимание на тази задача и работата ни по нея беше много приятна.

Бисер: Решихме, че задачата е интересна. Основното послание е, че всеки един отпадък може да оживее.

Колко време ви отне подготовката?

Бисер: Всичко продължи около година – идеята, създаването на скулптурите, реализацията, проблемите.

Разкажете малко повече за направата на една такава пластика – къде работите, през какви етапи минава идеята, докато се стигне до крайния вариант?

Михаела: Работим в нашето ателие, където имаме различни видове машини за обработка на метал. Например използваме телоподаващо, електрожен за заваряване и слепване. Има и други най-различини инструменти – ъглошлайфове, флексове, ножици за ламарина и така нататък.

Бисер: Има 2 варианта за развитие на идеята. Единият е да започнем със скица на това, което искаме да се получи. Другият е да използваме за отправна точка готов орнамент скраб, който ни прилича на нещо. По-често се случва да работим по втория вариант.

Имате ли си любима скулптура от изложбата? Защо именно тя ви е фаворит?

Венцислав: Аз най-много харесвам двата пингвина, които са в средата на галерията. Сигурно те са ми по-сантиментални, защото живях с единия известно време.

Михаела: Моите любимци са двете птички на стената. Те станаха най-изчистени, не са толкова натурни. Харесвам повече по-абстрактните неща, които по-скоро само подсказват за съответното животно.

Бисер: При мен са комарът на камъка и гарванът. Гарванът е първата ми работа. Харесва ми как се получи, особено това, че в него има движение. Комарът е изграден от една гайка и едно болче, много е изчистен. Получи се така, както трябваше.

На откриването на изложбата ви имаше много посетители, доволни ли сте?

Михаела: Да, беше много хубаво. Радваме се много, че ни уважиха толкова много хора. Чувството беше изключително приятно. Иска ни се да направим още много такива изложби.

Откриването на 13 юли с Георги Лозанов и Велислав Минеков

Изложбата се осъществява с подкрепата на вашия преподавател Велислав Минеков. С какво най-много ви помогна той?

Михаела: Велислав Минеков ни помогна главно организационно. Иначе той също много държеше да се каже, че нещата сме ги правили сами. Разбира се, съветвали сме се с него дали дадена пластика е достатъчно добра, за да влезе в изложбата.

Венцислав: Той винаги ни напътства, подстрекава ни да работим. Общо взето, помощта е най-вече психическа. Той е много готин човек.

А как решихте са се занимавате с метал, със скулптури?

Михаела: Преди метала и скулптурата се занимавах с живопис. След това кандидатствах различни неща и ме приеха метал. В началото се колебаех, но опитах и ми хареса. Като цяло още отпреди това имам отношение към скулптурата, харесваше ми да правя по-обемни неща, триизмерни. Често ми казваха, че рисувам скулптурно.

Бисер: На мен работата с метал ми хареса още от гиманзията и реших да продължа с това и по-нататък.

Венцислав: Не знам, просто така се развиха нещата. Не мога да кажа, че следвам някакви посоки или нещо такова. Така стана.

Кое според вас е най-важно за създаването на една скулптура?

Венцислав: Настроението и емоциите, които влагаш в нея.

А кои според вас са най-големите предизвикателства за един творец в днешни дни?

Михаела: Може би най-големите предизвикателства са паричните. Също така това, че мотивацията на повечето творци доста е спаднала.

Венцислав: Като цяло няма интерес към изкуството и оттам мотивацията спада. Това трябва да се преодолее.

А какво мотивира самите вас?

Михаела: Иска ни се да сме контрапункт на масовото, на безличието и незаинтересоваността. За нас е важно да покажем, че има хора, които имат желание да създават изкуство, независимо от обстоятелствата. Удоволствието от това, че си направил нещо и другите го оценяват, е огромно.

Венцислав: Заслужава си да правиш нещо подобно заради хората. Страхотно е да видиш как чувството, което си вложил в някаква работа, се отразява на някого.

Бисер: Мотивират ни всички хора, които бяха на откриването. Казаха ни много хубави неща, точно за такива хора и такива думи си струва да се занимаваш с нещо подобно.

Източник:public-republic.com