Гъсеница гъботворка

Гъсеницата гъботворка е хем синя, хем червенаКакъв е този звяр, космат, кошмарен, с брадавици – наполовина сини, наполовина червени? Олигавената му паст неуморно хрупа листа, унищожава цели горски масиви. Ненапразно Народното събрание отдели цяла сесия да си разясни що е гъсеницата гъботворка, докато навън улицата кипеше, залята от вълната на протеста. Това е страшен вредител по овошките. Много дървета не успяват да преживеят напастта и умират.

Всеки любител на разходките из природата се е натъквал поне веднъж на тъжната гледка на дървета с изядени и обвити сякаш в паяжина листа. Да ви представим вредителя, който омаскарява така родните гори.

Гъсеницата гъботворка (lymantria dispar L.) въобще не е придирчива откъм храна. Тя с еднакъв ищах яде букови и дъбови гори, липи, овошки, клен, черници, иглолистни, каквото падне. Съвсем не е преувеличено да кажем, че не подбира. Унищожава над 600 вида растения от 98 семейства. Странно защо не харесва ясен, чинар, орех, дрян и балсамово дърво. Но ако е много гладна, и това ще хапне. Ящната гад изяжда цялото листо без дебелите жилки и дръжките, а после в “скелета” на изядените листа си оприда рехав пашкул и там остава две седмици, докато се превърне в пеперудка.

Мъжката и женската пеперуда на гъботворката са коренно различни. Мъжкта е дребна, грозна, пъргава и космата. Докато женската е нежна, светла и отвеяна. Тя почти не лети. Женските пеперуди са по-едри, бледожълти, с тъмни зигзаговидни линии. Като всяка истинска жена, на края на коремчето си имат туфичка от тъмнооцветени косми.

Когато мъжкото и женското на някой вид се различават драстично, на научен език това се нарича диморфизъм. Добре е да се знае, в случай че се наложи да разговаряте с депутат за гъботворката. (Знаем, че народните представители вече са осведомени по въпроса.)

Мъжката пеперуда е по-тъмна, по-дребна и по-пъргава

Женските снасят яйцата си на гроздове по корите на дърветата. Ето тук влизат в употреба онези черни косми в края на коремчето. Женската облепя с тях яйцата, за да им пазят топло през дългите студени зимни дни и нощи. Гъсеничките се оформят още през есента, а после цяла зима си кротуват на топличко в яйцата, като същевременно и бавно нарастват.

Когато пукне пролетта, те прояждат обвивката на яйцата си и с наточени зъби и гладни стомаси се впускат на “стада” към току-що набъбналите пъпки на дърветата. Изяждат колкото могат. През това време останалите пъпки се развиват в нежни зелени листенца. Гъсениците опоскват и тях. Като се разлисти напълно короната на дървото, доизяждат и листата, които са пропуснали. Гори, нападнати от гъсениците на гъботворката, имат вид, сякаш са били опожарени.

Женската пеперуда почти не може да лети

Голямото плюскане продължава до началото на юли. Ларвите ядат предимно нощем, а през деня си почиват. При тежка инфестация – тоест, ако дърветата са гъсто налазени от гъботворки, се случва да нагъват и посред бял ден. Гъботворката унищожава дърветата именно в този си период – на гъсеница.

На земята има много странни и отблъскващи изроди. Но гъсеницата на гъботворката не е от тях. Бебето гъсеница е черно или кафяво и е около 6 см дълго. До зрялост нараства с още половин сантиметър и се превръща в красиво пухкаво създание. Става по-дебеличка и гърбът се покрива с 11 чифта брадавици, от които растат дълги и твърди косми. Тя определено е двупартийна, с подчертано червено мнозинство. В предната половина на тялото брадавиците са сини (първите 5 чифта), а 6-те чифта в задната – червени. По протежението на гърба минават три тесни жълтеникави ивици. Като допълним, че на английски казват “циганска пеперуда”, картината се доизяснява. Гъботворката е широко разпространен вредител и се среща на всички континенти.

Към средата на юли вече се е превърнала в пашкул и се отдава на заслужен сън след цялото това изтощително ядене. След 14-15 дни се излюпват първо мъжките, а малко по-късно и женските.

Епидемиите от гъботворки са на периоди, които продължават по 2-4 години. Масово се размножава след засушаване, при по-ниски летни температури и слаби валежи. Гъсениците нанасят големи поражения не само на овощните дървета, но и на горите. Най-много страдат дъбовете.Борят я с естествен неприятел

Изпълнителната агенция по горите към агроведомството прави и финансира научни изследвания за борба с гъботворката от 1998 г., когато е имало големи поражения в горите у нас. Целта им е да внедрят в гората специална гъба – естествен неприятел на гъботворката, която заразява гъсениците , и те умират.

Този вид гъба вече до момента дава много добри резултати. Използван е опитът на САЩ, където гъбата е прилагана в лесозащитата.

Жизненият цикъл на гъбата е в синхрон с развитието на гъботворката, защото тя се развива през пролетта, когато се развиват и ларвите на вредителя. Гъбата зимува в почвата във вид на спори, които покълват при попадане в тялото на насекомото.

ВЕНЕТА НАЧЕВА

Източник – 24chasa.bg