Утрото настъпи. Ренар се протегна и тромаво се изправи. Леко залитна, защото беше изморен. Нощта за него не бе минала леко. Лисицата сънуваше кошмари - за тъмни, дълбоки дупки в дебрите на гората, и как пада в тях...Дупката на Рос и Харисън се оказа малко тясна за Ренар, но сега, когато жълто - оранжевите лъчи на слънцето си проправяха път през малките дупчици, хралупата му се стори уютна. Лисицата пропълзя до изходя, и внимателно излезе, стараейки се да не събуди таралежите. Утрото в Гората беше приказно! Носеше се аромат на горски цветя, от които пчелите взимаха прашец. Разказът на Рос относно Гората нямаше смисъл...това ли бе сивотата, за която говореха всичките й обитатели? Ренар долови звук, идващ от хралупата. От нея излязоха Рос и Харисън. Рос си беше наметнала зелена незабравка, украсена със златист шев.
- Виждам, че си станал.- каза тя през прозявка. - Чаят от горски сладки гъби е готов.
Рос подаде малка брезова чаша на лисицата, пълна със светло - червена течност. За закуска, Рос предложи на Ренар мъх, потопен в мед от борови шишарки и гъст компот от четирилистна детелина. Когато се заситиха, тримата тръгнаха към дървесната хралупа на лечителя.
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация