Гората на вечната есен (Глава IV) - "Проклятието"

Ренар бягаше като стрела през тъмната гора. Гарваните грачеха на злокобният си език. Сякаш му се подиграваха: ”Хах, вижте! Още един скитащ се самотник! Той ще е следващият!”

Какво ли значеше това? Може би подигравка, или предупреждение?

Ренар продължаваше да тича, въпреки гарванските „песни”.

-Ей, ти – лисицата се огледа наоколо, но не видя никого.

–Да, на теб говоря, оранжев!

Ренар погледна надолу, и видя малка бодлива топка с муцуна.

- Гледай къде стъпваш! Не може да настъпваш току – така царя на Гората!

- Млъкни, Харисън – обади се женски глас изпод листата – Не стига че сега Гората води война с къртиците, но ти се самоназначи за цар, какъвто не си!

- Ще ми обясните ли какво става тук, бодливи, вкусни, месести топки? – намеси се лисицата.

- О! Значи се интересуваш от това? Цялата местност говори за теб - оранжевият скункс.

- Кои сте вие?

- Ох! Къде са ми обноските? Аз съм Хaрисън - таралежа. За приятелите Харис, но ти не ми викай така! А това е жена ми, Рос.

- Каква война се води тук, вкусни ми приятелю? – попита облизвайки се Ренар.

- Историята е дълга, младежо – каза Рос, излезе от шумата, намести се като за дълъг разговор и започна да говори.

- Гората не винаги е била сива и скована като сега. Преди това място имаше душа и цветове. От много години Гората води война с Къртиците. Те я проклеха - на вечна есен. Сега всички обитатели водят борба с къртичата армия, за да си възвърнат предишния живот. Сигурно затова всички са така строги с теб, оранжев. Като стана дума за това, какво е твоето име?

- Ренар – отговори лисицата, заинтригувана от разказа на Рос.

- По-добре да пренущуваш тук. Утре ще те заведем при лечителя. Той ще реши какво да те прави. Харисън! Отиди да събереш листа за Ренар.

- Защо не отидеш ти? – Рос му хвърли сърдит поглед. – Добре, скъпа отивам! Ще ми трябват много листа, много...- кaза таралежа, поглеждайки ядосано лисицата.

- Оранжев скункс! – шепнеше Харисън, навлизайки в храстите.