Високо на дървото, под което се беше свила полу-мъртвата лисица,старият бухал Неж подреждаше стари,пожълтели шишета, пълни с горски билки.Макар и сляп, бухалът беше най-мъдрото същество в гората. Неж беше лечител.Горските обитатели говореха, че той може да чува гласовете на дърветата и душата на Земята.
Неж усети, че нещо не е наред. Усещаше чужда болка.Реши да излезе да прага на хралупата си и да се ослуша.Тежко дишане, пъхтене – това чу той.Сви рамене, и отново влезе вътре.Помести няколко стъкленици,пълни с елексири, но звуците не му дадоха покой. С неодобрителна въздишка, Неж разпери криле и се спусна по хлъзгавите клони.Когато стъпи на влажната пръст, Неж усети нещо, което седи там от отдавна. Това беше...Ренар. Бухалът обиколи животното, ръгна го с крило, но то не помръдна. Опипа го. Усети рана на лявата му предна лапа. Неж литна към хралупата си. Отиде при шкафа със стъклениците, билките и елексирите. Извади едно старо стъклено шише, пълно със изсъхнали лечебни треви. Неж отново слезе при Ренар. Внимателно постави лекарството върху раната, и я превърза с дъбово листо. Докато го правеше, бухалът стоеше далеч от муцуната на лисицата, защото не знаеше кога ще се събуди. Неж не обичаше да помага на лисици, но беше длъжен, защото още повече мразеше да гледа, как животните в неговата гора умират.
Раната вече превързана и беше промита с дъждовна вода. На бухалът му остана само да чака, а на билките, да лекуват.
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация