Препускахме към Слънчевата поляна.Аталанта не се срахуваше от бягащите около нея вълци, напротив, за нея бяха много интересни.Стигнахме до моето дърво.Отново не вързах коня си, Дан също.Минахме през стената от храсти и излязохме на още недокоснатата от есента поляна.Всичко беше зелено, за разлика от преливащата в есенни цветове гора.Вълците се заиграха на зелената трева, а аз и Даниел седнахме под голямото дърво.
-Заякнали са!-казах аз.
-Скоро ще са готови да живеят отново сами.-каза Дан.
-Мисля да ги пусна тази нощ.Да видя дали ще се върнат.-казах колебливо аз.
-Ще се върнат.Убеден съм!
-Да...-замислих се аз.
Два часа по късно вече бях в леглото си.Чу се пронизителен вълчи вой...
***
Мина есента, дойде зимата.Вълците винаги се връщаха през деня и дори влизаха сами в двора.
-Хей, какво рисуваш?-чух грубия глас на Блайд.
-Гледай си работата, Шишко!-изръмжах му аз.
-Хей, момчета!Да я хванем!-изрева той и се втурна към мен.Докато се усетя тръгнах към гората.Не виждах от виелицата, но чувах , че са зад мен.
-По-бързо, ще я изгубим!-изкрещя Блайд.Виелицата спря и ги видях, бяха близо.Но аз също бях близо до спасението си-гората.Отидох до едно дърво изкрещя:
-Сноу!-виелицата отново бе започнала и разнесе дивият ми вик.Вече приближаваха.Но изведнъж лицата им се сковаха в ужасена гримаса.Погледнах назад и видях грамадният, бял вълк готов за скок.
-Сноуи!-вълкът спря да ръмжи и ме погледна-Ти дойде!-нямаше го от седмица.Беше заякнал, мускулест.От тъмната гора изскочиха още шест вълка.Чарми, Шоко, Сахара, Файр, Блу и Скай.Всички бяха тук.Момчетата се опомниха и избягаха.Знаех, че няма да кажат на никой.Защото щях да им отмъстя...Чух гласа на Дан...
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация