Add to cart Animation
  • Блог
  • Глутницата на Джулиет, Глава 15, Планински лъв, Част І

Глутницата на Джулиет, Глава 15, Планински лъв, Част І

11:36 22.08.2014
Други
1691
20
Бяг...глътка въздух...усещането на меката почва по босите ми крака...ръмжене...вой и...писък.Името ми.Два, три пъти.Последен дъх.Тежко падане.Страх.Железен мирис на кръв...вой...вой и пищене.Отново.И отново.И отново.Смърт.Сълзи, замрежващи очите ми.Скок и меко приземяване.Жажда за живот.Всеки мой мускул искаше да живее, всяка клетка от тялото ми...всяка кост...напрежение.Вълна от страх.Приближаваше се.Сто метра.Петдесет.Двадесет.Вече усещах дъха му на врата си.Обърнах се.Посрещнах смъртта очи в очи.Сивите ми очи срещнаха неговите проблясващи жълти...срещнаха планинския лъв... 
Събудих се.Този сън, преследваше ме откакто Тайлър бе дошъл в града.От седмица.Прииска ми се да прегърна Сноу.Само Сноу и никой друг.Беше четири часа.Станах от леглото.Приятен хлад плъзна по кожата ми.Ослушах се.Всички спяха.Трябваше да изляза, имах нужда.Погледнах през прозореца.Бях го правила и преди.Покрива на верандата беше точно под него и можех да сляза по него, като накрая скоча на меката трева.Имах страх от високото но сега...прекрачих прозореца без да се замислям.Плъзнах се по покрива и тупнах като котка на тревата.Не беше толкова страшно.Затичах се към гората.Минах покрай обора и Посейдон ме усети.Изцвили тихо. 
-Ш-ш-ш-ш.Кротко, момче, връщам се скоро-той изпръхтя и аз отново се затичах към тъмния силует на гората.Стигнах до Слънчевата поляна.Замръзнах.Чух меки, дебнещи стъпки.На няколко скока от мен беше.Затворих очи и се завъртях бавно.Ледените му очи блестяха на лунната светлина.Скочи върху мен и ме събори.И изведнъж...ме облиза! 
-Сноу, Сноуи, Сноу-зашепнах аз и преметнах ръцете си през врата му, сгуших се в меката му козина.-Милият ми Сноу... 
***
Докато се усетя вече бяхме вкъщи.Не можех да заспя, за това взех любимата си книга и започнах да чета.Сноу заспа с глава на краката ми.След като прочетох книгата погледнах часовника-седем часа.Станах, Сноу ме погледна сънено.Облякох се, телефона звънна.Тайлър. 
-Хей, Джулс, искаш ли да се видим днес?Трябва да ти покажа новата си придобивка! 
-Не знам, Тай, имам доста работа днес, очаква се една кобила да роди така че... 
-Тай, питай я дали да дойдем-чух гласа на Дан. 
-Чувам те, дявол такъв.Може, ще се радвам на малко помощ.Баба и дядо отидоха до съседния град на пазар, така че до утре ще съм сама. 
-Изгледи за по-широки дейности?Например малко събиране на Слънчевата поляна?-провикна се Дан в слушалката. 
-Не знам, може би...но имам един сън...както и да е, идвайте насам, чакам ви, ще бъда в обора-затворих и отидох в кухнята.Сноу ме следваше по петите.Кучетата бяха отишли с баба и дядо. 
-Я, какво има тук?-казах аз и отворих хладилника.Видях една голяма сурова пържола с бележка, която гласеше "Ако някой вълк те посети-баба".Усмихнах се и сложих пържолата в една тава.Бутнах я към Сноу и започнах да приготвям своята закуска.Две яйца на очи, малко бекон, студено мляко...обичайното.Закусих набързо, за да отида в обора при бременната Азуелия и да й помогна. 
***
-Джулс, тук сме!-чух гласа на Тайлър на идващ отвън.
-Насам, бързо, всеки момент ще роди!-извиках аз, докато галех кобилата.Неспокойна, тригодишна, с буен нрав, Азуелия не спираше на едно място.
-Хей, наистина труден случай, а?-погали я също Дан.
-От час е така...-казах аз.
-Вижте, докато си бъбрехте май започна да ражда!-извика Тайлър.Кобилата изцвили и чисто бяло конче излезе на бял свят.
-Това се казва "Да излезеш с краката напред"!Късметлия е!-каза Дан.
-Тайлър ти го видя първи, така че май ще си кръстника-казах аз.
-Ами...момче е...Стардъст?
-Звезден прах...да, наистина, сякаш има звезди по козината си-каза Дан и посочи прошарената козина, допреди малко чисто бяла.
-Е, честит кон-потупах го по гърба аз.
-Какво?-изненада се Тайлър.
-С Дан решихме да ти направим изненада...бащата е негов кон, майката е моя-потупах аз кобилата-той е твоя подарък за рождения ти ден.Дори и да ме е яд, че и двамата ставате на петнайсет преди мен...
-Рождения ти ден е месец след моя и месец и половина след този на Тай-засмя се Дан.
***
 Оставихме кончето на спокойствие и тръгнахме към Слънчевата поляна.Сноу отдавна бе излязъл и го видяхме на поляната, излегнал се царствено на Голямата скала.Глутницата му и тази на Пламък кротко се препичаха на априлското слънце.Седнахме на меката трева, а аз започнах да разказвам за планинския лъв...
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!


Вход    Регистрация
Коментари (20)
Коментар 1 от kaloqana_zoro@abv.bg
12:16ч
22.08.2014г.
Доста дълго, а?Продължението след обяд, казвайте мнения, мисля, че доста силно започва главата:$
Коментар 2 от marieta03@abv.bg
12:22ч
22.08.2014г.
супееееер и да наистина започва силно но ми харесва
Коментар 3 от teddy_6@abv.bg
01:16ч
22.08.2014г.
Супеееерско
Коментар 4 от lasi0413@abv.bg
01:17ч
22.08.2014г.
(thumb up)
Коментар 5 от desiace@abv.bg
01:53ч
22.08.2014г.
(thumb up):)(inlove)
Коментар 6 от tedi.pp125@abv.bg
05:41ч
22.08.2014г.
прекрасна е
аз лично в началото доста се обърках и малко не разбрах , но след като прочетох , че всичко е било сън ми се изясниха нещата
браво Коки нямам търпение за продължението ;)
Коментар 7 от kaloqana_zoro@abv.bg
05:43ч
22.08.2014г.
Ами този път реших да вкарам малко в действие напрежението...и сега малко да издам за следващата част...един от героите изчезва, сънят на Джулиет почти се сбъдва.:(
Коментар 8 от tedi.pp125@abv.bg
05:47ч
22.08.2014г.
много добре си направила
а може ли да ми кажеш кой изчезва много много ми е интересно нямам никакво търпение ама никакво :x
Коментар 9 от kaloqana_zoro@abv.bg
05:51ч
22.08.2014г.
Да кажем че е член на Лунната глутница, но не е нито черен, нито бял, нито сив...
Коментар 10 от kaloqana_zoro@abv.bg
05:54ч
22.08.2014г.
За съжаление може и да не пусна днес втора част, доста ми е натоварено...но ако ще я пускам ще е към 9-10 часа.Може да пусна(най-после:D)първите глави на "Диви мечти", "Мрак:Седемте Луни" и "Прайдът", зависи от времето, което имам.:)
Коментар 11 от tedi.pp125@abv.bg
05:57ч
22.08.2014г.
мхм , аз си помислих ,че ще Дан или Джулиет или Тайлър а то щяло да е вълк става ми все по интересно .Когато имаш време ги пусни ;)
Коментар 12 от kaloqana_zoro@abv.bg
08:47ч
22.08.2014г.
Мммм, тях май няма да ги убивам:)Все пак са ми главните герои.Има още петнайсет глави книгата, но спокойно, реших да е трилогия:DВсичко продължава в "Глутницата на Джулиет:Завръщане във Форест Таун"...Две години напред, Джулс е на седемнайсет...ще го опиша така-нови попълнения в глутниците, нови страхове, малко смърт(добре де, не чак толкова малко)нови приятели и врагове...:)
Коментар 13 от tedi.pp125@abv.bg
09:27ч
22.08.2014г.
искам да те попитам как така реши да пишеш , от къде ти дойде вдъхновение , или просто един ден реши как стана разкажи ми любопитно ми е :)
Коментар 14 от kaloqana_zoro@abv.bg
10:11ч
23.08.2014г.
Ами още като бях на 10 бях започнала опити за стихотворения...влечеше ме, не знам защо.Обаче тези стихотворения не бяха добри...и се отказах.След горе-долу половин година имах сън за "Зоро и Пипи".Тогава не съм имала животинки, чак на 11 ми взеха бъдещите Зоро и Пипи първи.Написах я книгата и си казах "Защо да не продължа да пиша?" и продължих с "Зоро и Пипи:Нов живот".Отказах се за малко, но започнах да сънувам "Диви мечти"(и то как-седя на любимия си диван и той просто се движи с героите, а аз записвам:D)и така продължих да сънувам.И "Глутницата" е по сън, всичко, което пиша е по сънищата ми-сънувам, будя се, записвам, проверявам, пиша тук.:)Не като другите от сайта, които пишат-не се "карам" да измислям, всичко си идва само.(което има и минуси, понякога със седмици нищо не сънувам):)И това е.
Коментар 15 от mttlb@abv.bg
10:16ч
23.08.2014г.
:)
Коментар 16 от tedi.pp125@abv.bg
01:51ч
23.08.2014г.
Коки доста интересно повечето измислят ,а ти го сънуваш . Много интересно . Аз също пиша стихотворения но са тъпи .
Коментар 17 от kaloqana_zoro@abv.bg
01:54ч
23.08.2014г.
Това, което пишеш, трябва да ти идва отвътре :)
Коментар 18 от tedi.pp125@abv.bg
01:56ч
23.08.2014г.
Как да ти кажа понякога ми идва да пиша думите ми се редят . Не мога да кажем ей сега да започна . Понякога примерно когато слушам някоя песен която ми харесва или не мога да ти обясня и веднага започват да ми се редят думите и пиша .
Коментар 19 от tedi.pp125@abv.bg
01:58ч
23.08.2014г.
Например , като слушам тази песен Am I Wrong ? | Nico & Vinz | и как да ти кажа някак си ме вдъхновява . Много ми харесва и тогава мога да пиша .
Коментар 20 от kaloqana_zoro@abv.bg
02:11ч
23.08.2014г.
Всеки си има своето вдъхновение:)Продължавай да пишеш!:)