Ръмженето идваше от Долината.-Дали...-започнах аз, но Дан ме прекъсна.
-Джул, чуваш ли?-попита притеснено той.
-Нищо не чувам...-отговорих притеснено.
-Именно!-прошепна Дан.-Точно това ме притеснява.
-Стойте там!-прошепна Джон.
-Джон, какво става?!Къде са...-но преди да продължа той изхриптя:
-Тихо...тихо...има още една глутница навън.Повече са от нашите...-Дан, Джон и аз определено знаехме какво означава това...ако не бяха достатъчно силни, може би нямаше да оцелеят.Но изведнъж една мисъл проблесна в ума ми-малките!И сякаш прочел тези ми мисли, израненият бял вълк влезе със скок през отворения прозорец, като държеше за врата двете вълчета в уста.Настръхнал, с толкова много рани, но силен, вълк, който нямаше да се предаде лесно!
Вълчетата бяха добре...впечатление ми направи раната , пресичаща окото на Графит, която щеше да му остане белег.
Той ме погледна, сякаш за последен път, и изскочи обратно.Двете вълчета инстинктивно се сгушиха в нас, треперещи от страх.Навън изведнъж всичко отново замря...излязох, никой не успя да ме спре.И видях двете настръхнали от гняв глутници.Водачът на втората глутница, огромен, сив вълк с ивици по гърба и жълти очи ме погледна...и...се втурна към мен...
***СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!***
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация