-Долината на Вълка?-попитах объркано аз.
-Да.Този приятел-каза Джон и погали Сноу по главата-беше първият вълк, който дойде тук.
-Разкажете ни господин Маут!-каза развълнувано Дан.
-Наричайте ме просто Джон.Една нощ чух силен вой.Погледнах през прозореца и видях глутница черни вълци.Само той беше бял.Заключих вратите и затворих прозорците.Рано сутринта чух тихо скимтене.Отворих вратата и видях малкото бяло вълче, легнало на скалите.Явно го бяха оставили.Прибрах го, грижих се за него.Той стана на година и вече го пусках през деня навън, а когато искаше да се прибере, просто драскаше по вратата.Но един ден несе прибра.Уплаших се, в околността има много мечки и реших, че нещо му е станало.Не се прибра и на другата вечер.На третата вечер чух силен вой.Сигурен бях, че е той.Имаше пълнолуние, луната беше надвиснала над скалите.Там, на нейната светлина се показа той,горд, величествен, сякаш беше господар на Долината.Зад него наизлизаха още вълци, "това беше правил", помислих си аз.Той ги доведе пред дома ни и задраска по вратата.Отворих.Вълците заръмжаха, но той само се обърна иги погледна, а те легнаха смирено.Изглеждаха млади.Огледах го добре, дали има рани и го пуснах вътре.Другите не влязоха, спаха пред вратата.След няколко дни и те започнаха да влизат.Зимата я прекараха м къщата.Докато лятото изведнъж белият не изчезна,Сноу, нали така?Така...Сноу зчезна,на другия ден и те...Помислих, че са мъртви, но една нощ отново видях силуета на Сноу-отнова гордо изправен и величествен.Но този път не се върна.Знаех, че е жив.Благодаря ви, че сте се грижили за тях.Те са ми като семейство.
-Джон, ние много ги обичаме-казах аз.-Когато гинамерих бяха целите в рани, но сега са добре иима нови попълнения.
-Да, да, видях.Как решихте да се казват?
-Муун и Граффит-каза Дан.
-Чуздесно, чудесно!-каза Джон-А сега да влезем, ще ви направя чай.
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация