Пролетта дойде.Вълците се разхождаха из гората, но ги виждах често.Докато вървях с Дан към училище си мислех дали да отида на лагер с класа. -Ела, ще бъде забавно!-каза той. -Ще бъде близо до Слънчевата поляна.Представи си вълците да дойдат и да ги видят!-отговорих му грубо. -Хайде де!Ела!Нищо няма да стане.Само за една нощ ще е. -Ще си помисля... Часовете се изнизаха и казах на класната, че ще дойда.Утре тръгваме, затова се прибрах бързо, нахраних се и започнах да си приготвям багажа.Събрах всичко в една неголяма раница.Легнах си с чувството, че утре ще стане нещо лошо. *** -Хайде, по двама в редица!-изкрещя някой.Отидох до Дан, видях, че и той е притеснен. -Още ли мислиш за предположенията си?-усмивката му бе някак пресилена. -Незнам.Имам странно чувство... Отидохме на една поляна много близо до Слънчевата.Разпънахме палатките и сложихме багажите си вътре. -Разходете и огледайте!-каза един учител.Това и смятах да направя.Хванах Дан за ръката и го поведох към вътрешността на гората.-Тук не сме идвали-обясних аз-а и трябва да огледаме.
-Добре.-скоро се изгубихме сред дърветата, които закриваха слънчевата светлина.
-Да се връщаме, Дан.-казах притеснено.
-Права си, но...не виждам пътеката по която дойдохме.
-Добре, ще извикам Сноу.Сноуиииии!Чармииии!-викът ми отекна в гората,но замлъкна и никой не дойде.
-Виж, пътека!-извика развълнуван Дан.-Сигурно е към лагера, да вървим!
Но пътеката не беше към лагера, а към голяма долина забулена в мъгла...
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация