-Добре ли си?-попита ме той, задъхан от тичането.
-Така мисля...-казах аз.-Вълците.Те ги изплашиха.
-Хайде, да отидем до вас, баба ти се е притеснила.-действително бе така.Влязох, мокра и кална, а вълците ни следваха.Дан едва ли не искаше да ме носи, но аз отказах.
-Какво е станало?-попита баба.-Изглеждаш така, сякаш са те нападнали.
-Нищо ми няма, бабо.-казах аз.-Отивам да се изкъпя.
-Аз...ще си тръгвам.-каза Даниел.
-Недей.Изчакай ме.-поставих го в доста неудобно положение, но той кимна и тръгнахме нагоре, следвани по петите от вълците.
***
Изкъпах се.Докато си суших косата, Дан разглеждаше рисунките и скиците на вълци, разпръснати по бюрото ми.
-Красиви са!-каза той с неприкрито възхищение.
-Благодаря!-усмихнах се аз и спрях сешоара.-Какво ще стане с вълците?Те ги видяха.
-Сигурен съм, че няма да кажат на никой.-каза той.
-Ами ако кажат?Какво ще правя?Сигурно ще пратят ловци и те ще ги убият!-паникыосах се аз.
-Хей, спокойно, не са нападнали никого.-но по изражението му видях, че и той е притеснен.
-Ще ги държа вкъщи до пролетта.И без това е много студено навън...-казах му аз.
-Така ще бъде най-добре.-съгласи се той.-Виелицата спря, трябва да тръгвам.
-Добре.-въздъхнах аз.Изпратих го до края на двора.Вече бе доста тъмно.
Вечерях и си легнах.Заспах веднага и засънувах кошмари...
***
Събудих се в студената стая.В камината имаше само въглени.Погледнах часовника.Три часа.Сетих се, че вълците са в стаята и погледнах към килима.Бяха се струпали един до друг и помръдваха в съня си.Станах от леглото.Студът ме разсъни.Внимавах да не се спъна в някоя стърчаща лапа и стигнах да печката.Добре, че имаше дърва.Сложих няколко и ги запалих.Постепенно стаята се затопли.Отново легнах в леглото, уверих се, че алармата е включена и заспах, отърсена от студа и кошмарите.
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация