По козината на вълка си играеха слънчевите лъчи.Приближих се.Вълкът се обърна.Не изръмжа, но изскимтя.Обърна цялото си тяло към мен и видях, че лапата му кърви.
-О, милият!Спокойно момче!-приближих се още и коленичих до него.Беше кожа и кости.Раната беше дълбока, но прясна.-Слава Богу!Може да се оправи, красавецо!-изсвирих и Посейдон дойде.Вдигнах вълка.Не се учудих-беше лек като перце.Качих го на коня,след това се качих и аз и го пришпорих.
Стигнахме до Голямата къща.
-Бабо,дядо!-скочих от коня и тръгнах към къщата с вълка.
-Джули...-баба не довърши изречението.-Вълк!Къде си ходила!
Не й обърнах внимание.
-Донеси нещо за лапата и месо.Дядо, помогни ми.
Внесохме вълкът и го сложихме на леглото ми.Превързахме лапата му, дадохме му да яде.Стъмни се.Към единадесет часа легнах от другата страна на леглото.Обикновено при мен спеше Джала, но тази вечер тя е при Спайк.
-Как ли да се казваш...Бял си като...Сняг!Ама разбира се-Сноу!-вълкът надигна глава.-Лека нощ момче!
На сутринта той още спеше.
-Ставай,Сноуи!-той изпръхтя.-О, и ти си като мен.-усмихнах се.Бях си легнала без да се събличам и направо изтичах долу за закуска.
-Вече си будна.-каза дядо.
-Дам.Какво има за закуска?
-Останаха още кексчета.
-Супер.-взех три и излязох.Седнах под 13 годишната ни ела.Дядо я посадил няколко часа преди да се родя.Израснах с нея и я обичах много.Замислих се какво ще правя днес.Нямах приятели тук.Цял ден се разхождах из гората, никога не бях имала време за приятелства тук.Видях баба и се сетих какво ще правя днес.
-Бабо, излизам да пояздя!-скочих и отидох при пасящият кон.
-Добре!-извика ми тя.Качих се на Посейдон и го пришпорих, а мислите ми бяха вече на Слънчевата поляна...
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация